Обичам те, мъничка моя!
Дали не прекалявам, когато се опитвам да дам на дъщеря си онова, което ми е липсвало в детството?
Никога не съм се съмнявала в обичта на родителите си към мен. Но и никога не съм чула от тях “Обичам те!” – ето така, казано с две прости думи. Предполагам, че това важи за повечето от моите връстници, чиито родители са били ръководени от принципа “Детето се гали само когато спи”. Представите за добро възпитание са били такива и аз някак го разбирам.
Сега, вече пораснала и в ролята на родител, се питам дали не галя и гушкам дъщеря си разглезващо; дали не й казвам твърде често “Обичам те!”; дали това не обезценява моето чувство и признанието му в нейните очи; дали не губя мярката във външния израз на любовта си и кой може точно да определи тази мярка...
А е толкова хубаво, когато едно малко човече (твоето :) те прегърне и каже: “Обичам те, мамо!” И аз те обичам, мъничка моя... :)
Никога не съм се съмнявала в обичта на родителите си към мен. Но и никога не съм чула от тях “Обичам те!” – ето така, казано с две прости думи. Предполагам, че това важи за повечето от моите връстници, чиито родители са били ръководени от принципа “Детето се гали само когато спи”. Представите за добро възпитание са били такива и аз някак го разбирам.
Сега, вече пораснала и в ролята на родител, се питам дали не галя и гушкам дъщеря си разглезващо; дали не й казвам твърде често “Обичам те!”; дали това не обезценява моето чувство и признанието му в нейните очи; дали не губя мярката във външния израз на любовта си и кой може точно да определи тази мярка...
А е толкова хубаво, когато едно малко човече (твоето :) те прегърне и каже: “Обичам те, мамо!” И аз те обичам, мъничка моя... :)
Миналият месец ми се наложи да нося една малка красавица за около 2 километра. Имаше задръстване и закъснявахме за един концерт.... Имах чувството, че ще я счупя. Незнам, но моята бъдеща някой ден дъщеричка такава глезорана ще я направя, че просто не е истина. За мен всичко е до възпитание и манталитет. Знаеш ли колко мацки познавам които са глезорани и уважават родителите си.... Всичко е до манталитет. Човек има един живот и цял този живот се трепе от бачкане заради децата си. Абсолютно всичко друго е ала- бала....
Аз също не съм го чувала - виждала съм го като грижа, срещала съм го в изрази като "ако не те обичахме, нямаше да ни интересува кавто ще стане с теб", но човек има нужда от точно онези две прости думи, за които ти говориш, и които толкова трудно се изказват...
Затова и в нашето ежедневие прегръдките, целувките и израза "Обичам те!" се повтарят много пъти... Според майка ми това ги обезсмисля. Според нас, обаче, тъкмо това им носи смисъла.
Обичта дава крила на детето. Дете, на което се казва "Обичам те" ежедневно, откликва по същия начин и отваря сърцето си за обич. Децата се научават как да обичат и чрез примера около тях...
Макар че може да се злоупотребява с това по един друг начин :)