Луд ден

Въобще не претендирам, че ще пиша последователно, логично и подредено. В момента мислите ми прескачат от една на друга, а емоциите дотолкова напират, че искам просто да пиша - да дам воля на всичко, което ме залива напоследък.
Да, днес бе луд ден за мен. Такова бързане, толкова ходене, такъв стрес. Единственото хубаво бе, че не мислех за това, което ме терзае. Оставих сутринта сина на мъжа ми и аз тръгнах на работа. Сина болен с бронхит според мен, но според лекарката ОКГДП. Кашля детето като магаре, обаче тя твърди, че нямало нищо сериозно. Болничен ми даде, ама къде да стоя като днес трябваше да свърша толкова неща. Иначе изпускам хората, после ходи ги гони. Пристигнах в 10 и заварвам част от колегите на масата. "Деси, има за теб торта в хладилника", ми казва колежката. Големият шеф (Николай) вчера почерпил. Имал два повода - имен ден и 30 г. от сватбата му. Отпразнувал я в Малта. Искам и аз. Ама няма. За простосмъртните - само каталози и списания. А, донесъл и местно вино, но аз съм го пропуснала. Затова пък напът за вкъщи едвам мъкнеща себе си и сина ми, реших да се поглезя и си купих бутилка червено вино Каберне-Совиньон. Продавачката ме нави, защото било с царски печат, демек - качествено. Наистина виното си го бива. Плътно, силно и ароматно. Обичам такова червено вино. Май само вино обичам от алкохолните напитки. Скрих го, че ще взема да се напия. :-) Сега пия чай и ям бирен фъстък. :-)  Мъчат ме киселини (неприятен симптом на бремеността) и вече незнам какво да ям и какво не. От фъстъка едва ли ще ми стане по-добре, но чаят ще подейства.

Докато съм още на масата с колегите ми звъни телефона. Вдигам го, той сина. "Мамо, аз съм станал, с тати сме направили всички промивки и сме пили сиропа, и т.н, и т.н."  А, и ме подсеща детенцето да си поискам обещаното филмче "Здравейте, аз съм мечока Йоги", обаче леля Катя (колежката) го забравила.  Нищо, какво да я правиш. И тя като другите, егоистка. Тя ще ме замества по време на майчинството и сега я усещам, как иска да се въплъти в моято роля, тоест, на втора след шефа. Хвърлила ми е мерак на служебния лаптоп, абе с две думи - голяма лисица. Чак се ядосвам, че аз не умея така да играя тези игрички. Защото все повече се убеждавам, че в живота трябва да си артист. А, аз - отговорна, съвестна, организирана, сакън да не спъна работата на някой колега.

Свърших с детенце, след малко пак ми звънят. "Ела си в офиса. Чакам те." Бе, кой си ти? "Краси, от Етрополе. Тук съм се отбил да ми дадеш графика".  Отиде ми кафето и тортата. Отивам аз в офиса си, той се домъкнал с някакъв шишко, усмърдяха ми офиса. тоз Краси е загори тенджера, не можеш да го изгониш. Като че ли съм му изповедник. Я, ходи и си говори с жена ти, какво си седнал на мен да ми ги раздуваш. Разгеле, тръгна си. Надявам се повече да не се срещаме.

В 13ч. издебнах един сътрудник да дойде и да си предаде отчета. Голям кръшкач. Този път ми обеща и дойде. Предаде ми отчета, взе си парите, изпратихме си поздрави един на друг на половинките ни и си тръгна.

Започвам аз да правя своя отчет за отчетното събрание в понеделник. Не го завърших, но у дома утре, събота, неделя ще гледам да го довърша. Защото в 15ч. вече закъсняла трябваше да се изстрелям от офиса и пеша до автобусната спирка. 15 минути пеша. Добре, че автобуса дойде полу-празен и имаше място да седна. Никой не ми става. Въпреки, че корема ми е осезателно забележим. Вече и не ме впечатлява това поведение. Търся и си дебна аз място и се настанявам.  В 16ч. съм в зала България да купя билети за Рождествения концерт в събота. И нова изненада - билети от 3 лв. има само на последния ред на втори балкон. А, да ме извиняват, но там не се качвам. Купих си 3 от 5лв. Бобо и той ще си има билет и място, че къде да го държим у нас. Пък и като знам, как само става, шава и т.н. , отделно място му е необходимо. На касата засичам две познати, но нямам време да говоря с тях, защото в 17ч. трябва да съм у дома да взема Бобо, за да го заведа при леля Галя.

Тръгвам аз и как, как да пътувам. Дали тролей 9 или да отида на трамваите на Графа... докато се чудя бях хванала пътя по Раковска в посока трамваите. 10 минути пеша. Вече едвам си движа краката. Стигам спирката, обаче няма трамваи. хич и не чакам - плюя си на изморените крака и още 15 минути пеша до метрото. В метрото съм в 16.45ч. и е ясно, че ще закъснея. Изпускам автобуса до нас и хващам другия. Слизам и пак 10 минути пеша. Там вече съпруга довел сина и ме чакат на спирката. С последни сили се затичвам и успяваме в движение да си разменим портмонетата и Бобо и аз го поемам и го връщам обратно към метрото.

В 17.45 сме на Опълченска. Имаме време до часа при леля Галя и Бобо ме води в Макдоналдс. Преди това ме вкара в една книжарница да му купя книжката от поредицата за Франклин. Избрахме "Франклин има нов приятел". Сега ме чака да му я чета. Децата са толкова паметливи, че като му я прочета 5 пъти и той вече ще може да ми я чете сам. Всъщност, запомнят текста без грешка.
 
За 15 мунити сме в Макдоналдс на детско меню. Обирджии - 4.50лв. за нищо и една тъпа играчка, но му угаждам, когато го водя на фризьор при леля Галя.

Галя е нашата дългогодишна фризьорка. Много свежа мацка. Майка на 20г.момиче, което работи с нея.  Като ме видя, че съм бременна от 15-те лева, които й платихме за двамата за подстригването, тя ми връща 5. Аз винаги й оставям бакшиш, но този път 3лв. бакшиш от мен и се видя много. Е, хубаво - взех ги. Като родя и отида другия път при нея ще я почерпя. Бобо го подстригва от 3 годишен и й е най-добрият клиент. Като седне на стола и се държи като възрастен мъж - съдейства, не мърда, въобще дете - мечта е за фризьорите. :-)

В 20ч. вече сме у дома и естествено трябва да се изкъпем. Обаче аз си отворих първо бутилката вино, че от две седмици ми се пиеше червено вино. Така добре ми дойдоха тези 100 грама. Ако не бях бременна сигурно щях да си сипя още. Естествено първо Бобо трябваше до го изкъпя, а вече и тази задачка ми тежи, но мъжа на работа, така че, трябваше аз да я свърша. По-късно и аз си взех релаксираш и измиващ душ и с радост предвкусвам, как утре само ще си мързелувам, за сметка на този луд ден, който изцеди всички мои жизнени сили. Ако съпруга реши да ме изведе някъде за празника утре - добре, ако не - ще си намеря занимание. Да не очаква обаче, че ще започна да готвя, чистя и т.н.  Утре е ден за релаксация и най-много да захваня някоя нова книга. Последната, която ми достави наслада бе романа на Димитър Димов "Осъдени души".  Впечатлена съм е малко да кажа. Мога да кажа ,че това е моята книга. Въобще този автор много го харесвам, а разбрах, че неговата дъщеря Теодора Димова пишела в неговия стил. И ми предстои да намеря от нея нещо за прочит.

Ако сега не стана от компютъра, Бобо ще ми го изгаси насилствено :-)) Затова, отивам да му чета книжката. Пък после може и да продължа...