Кога детето може да пътува без мама и татко? :-)
Има ли възраст, на която е добре да изпратиш детето си на лагер за първи път?
На мен ми казаха, че съм много смела, защото още миналата година съм пуснала Бобо на Зелено училище в Сандански, организирано от детската градина. Тази година също - замина вчера за една седмица! Вярно, усеща се липсата му, но защо да лишавам детето от емоцията да прекара една седмица на почивка, заедно с много други деца, при това познати ? Ами бесейна - откога чака този момент?!
Не, не мисля, че съм постъпила неразумно като съм изпратила детето си на 4 годинки да пътува без мама и татко за "някъде си", както се опитаха да ми подметнат колежките. Аз им казах, че ако едни родители се тревожат постоянно за детето си и му пречат да се развива самостоятелно (в това число и да се справя само в трудни ситуации според възрастта си), в крайна сметка ще изградат едно неуверено дете, което като порастне ще разчита много често на някой друг да му помага и никога няма да има самочувствието, че може само! После, защо българина бил с ниско самочувствие... ами затова, защото така е възпитан още в ранните си години.
Все пак се опитвам да разбера тези родители и всеки избира какви ценности да вложи в детето си, но все ми се струва, че да научиш детето си да бъде самостоятелно, да бъде уверено и сигурно в себе си, да го подкрепяш и обичаш са все неща, които ще му бъдат полезни в живота. Вие как мислите?
На мен ми казаха, че съм много смела, защото още миналата година съм пуснала Бобо на Зелено училище в Сандански, организирано от детската градина. Тази година също - замина вчера за една седмица! Вярно, усеща се липсата му, но защо да лишавам детето от емоцията да прекара една седмица на почивка, заедно с много други деца, при това познати ? Ами бесейна - откога чака този момент?!
Не, не мисля, че съм постъпила неразумно като съм изпратила детето си на 4 годинки да пътува без мама и татко за "някъде си", както се опитаха да ми подметнат колежките. Аз им казах, че ако едни родители се тревожат постоянно за детето си и му пречат да се развива самостоятелно (в това число и да се справя само в трудни ситуации според възрастта си), в крайна сметка ще изградат едно неуверено дете, което като порастне ще разчита много често на някой друг да му помага и никога няма да има самочувствието, че може само! После, защо българина бил с ниско самочувствие... ами затова, защото така е възпитан още в ранните си години.
Все пак се опитвам да разбера тези родители и всеки избира какви ценности да вложи в детето си, но все ми се струва, че да научиш детето си да бъде самостоятелно, да бъде уверено и сигурно в себе си, да го подкрепяш и обичаш са все неща, които ще му бъдат полезни в живота. Вие как мислите?
То, Бобо най-добре би казал, каква майка съм, но и аз мисля, че е едно щастливо дете. А тук да добавя, че таткото също бе съгласен, иначе нямаше да стане таз работа без неговото одобрение. Поне в нашето семейството се търси съгласие, ако го няма - единият от двамата или отстъпва или се налага да изчака другият да "узрее" за идеята. Познай, кой повече чака...?
Когато дъщеря ми прояви инициатива, винаги й казвам “Браво!”, а после: “Много добре се справи.” Вчера й казах, че трябва да сменим чаршафа на леглото й, преди да се приготвим за сън, но имах предвид, че аз ще го направя. Докато оправя кухнята, тя вече беше махнала завивката и мръсния чаршаф и се опитваше да сложи новия. Похвалих е, че сама е започнала, и после малко й помогнах, за да изпънем леглото.
Мисля си, че у човека поначало е заложено да бъде предприемчив, инициативен, деен. И родителите трябва да насърчават децата си в техните малки начинания. (Аз малко изместих темата, извинявайте. ;)
Аз в момента пиша в очакване на телефонно обаждане от гарата, че децата са пристигнали, защото влака прави страхотно закъснение. Но, надявам се поне до полунощ да си ги приберем...