Какво ли е да станеш татко.

Вчера гледах по битиви нещо подобно на реалити шоу, в което прослеяват бремеността на няколко жени и семействата им. Историите завършваха с раждането на бебчето. Доста успя да ме развалнува това предаване. Гледах как се ражда едно бебе и после как казват на башата. Той силно-развалнуван. Сестрата го пита къде да го заведе първо. Той избира при майката. Нежна целувка. После отива при детето. Гледа го със страхопочитание.... По това време вече са избили сълзи по лицето ми... Нашия човек го е страх да хване детето. Гледа го и го докосва съвсем лекичко... Много красив и сърцераздирателен момент. Опитах се да се поставя на негово място. Не можах да си го представя напълно. Сигурно чувството е велико. Да гледаш живота създаден от тебе. Какви ли чувства ти минават в този момент. Сигурно си го представяш след време, как те прави дядо... Чак ми се прииска да си имам и аз едно. Аз винаги съм го искал де, но реалност. Първо трябва да се стабилизираме с бъдещата ми съпруга. Да сме сигурни, че ще можем освен да създадем живот и му отдадем необходимото му внимание и любов. Но нямам търпение да го направя възможно най-скоро.