Какво искаме от едно име?
В света има много красиви имена. Някои деца се раждат с името си, други го наследяват от баба/дядо/роднина. Родители кръщават новородени си на места, събития, знаменити хора. Изглежда лесно, но изборът на име създава доста тревоги на бъдещите майки и татковци. Това си е отговорност. Никой не иска след време детето му да го вини, че името му е обект на подигравки, неразбиране или просто звучи абсурдно.
Някои хора вярват, че името е тясно свързано със съдбата на човека, с неговата личност, с характера му. Други обръщат повече внимание на мелодичността, лесното произношение, наличието на производни 'галени' имена.
Забелязала съм, че съществуват и известни 'модни течения' в имената...
В BGLog дори имаше малко проучване по въпроса за индианските имена. (справки http://bglog.net/BGLog/4697).
Лично аз съм си харесала отдавна едно женско име по няколко лични причини и смятам да бъда настоятелна, когато му дойде времето.
А вие защо кръстихте/ще кръстите точно така децата си?
Някои хора вярват, че името е тясно свързано със съдбата на човека, с неговата личност, с характера му. Други обръщат повече внимание на мелодичността, лесното произношение, наличието на производни 'галени' имена.
Забелязала съм, че съществуват и известни 'модни течения' в имената...
В BGLog дори имаше малко проучване по въпроса за индианските имена. (справки http://bglog.net/BGLog/4697).
Лично аз съм си харесала отдавна едно женско име по няколко лични причини и смятам да бъда настоятелна, когато му дойде времето.
А вие защо кръстихте/ще кръстите точно така децата си?
Иначе следния разговор:
-Ако имаме момче, ще е Симеон
Повдигане на вежда от моя страна. Винаги съм си представяла,че ако имам син ще е Кардам.
- Ами...защо?
Следва дълга теория как от не знам си колко поколения в техния род се редуват Симеон и Христо. И след като аз най-нагло не приех неговата фамилия, ама даже и тиренце не сложих, ще вземе да стане прекалено , ако попрескоча и традицията с имената. Ок, Симеон, щом се налага. Не е лошо, пак е царствено. Сега девойките:
-А ако е момиче?- питам аз.
-Соня. Това ми харесва със С.
А сега де...Излиза,че както и да го въртим, все до баща му опираме. Ама и майки имаме, примерно Цветина (общо от Златина и Цветелина). Не, не му харесвало.Соня.Ако са близначки - Соня и Петя, защото Петя е точно толкова близо до Панко, колкото и Соня до Симеон. Туш. Аз, която винаги съм си представяла дъщеря си с малки черни плитки и името Койна. В краен случай Албена.
В крайна сметка, трябва да имам около 10тина деца, за да уредим всички желания...Хлъц. Е, мечтаех си да се занимавам с деца, но чак пък с детска градина...А и със заплахата - "или едно, или много"...Май трябваше да запиша предучилищна педагогика:)
Аз лично много харесвам някои имена и сериозно се замислям дали да не дам някои от тях на детето/децата си.
Мисля си, че детето си идва със името. И твърдо съм решила, че няма да кръстя свое дете на някой роднина, ако ще и трета световна да избухне. Смятам, че така ще прехвърля кармата на съответния човек, върху детето си. Звучи малко суеверно, но все пак...
Някъде от година и половина - две много усърдно се занимавам с изучаване на имената, техния произход, значение, влияние върху характера.
Всичко започна когато се сдобих с един "Именник", тоест книжка, в която са написани имената, които могат да се дадът при свето кръщение. После попаднах на един доста интересен списък с имена (основно с латински и арабски произход) и техните значения. Миналата година пък си купих две страхотни книги на един руски изследовател - Борис Хигир. В тях той описва оновните резултати от проучването, което е правил за влиянието на името върху този който го носи. Как името може да "формира" характера и прочие. Описва как може да се изчисли вибрацията на името, какъв цвят е и още одста интересни неща. Спира се на най-популярните мъжки и женски имена. Описва произхода, значението и какви са най-характерните черти за хората носещи съответното име.
Съжалявам, че книгите не са ми под ръка за да цитирам някои много интересни моменти, които силно ме впечатлиха.
И, един ден ми дойде идеята като не можем да се споразумеем да хвърлим жребии с 4-те имена, на които се бяхме спряли - Данаил, Божидар, Радослав и ??? (това съм го забравила).
Написах аз имената на 4 листчета, сгънах ги, сложих ги в една шапка и давам на любия да тегли - пада се Божидар!!!
Тегля аз - отново Божидар!!!!!!! И това, ако не е знак?
Но, мъжът ми не бе доволен и пак започна старата песен - "Не, ще се казва като мен". И , за да направя дългата история кратка след като бях родила и излезнала от анестезията, милият ми съпруг го бяха пуснали в родилното да ме види. И той, като ме видял как изглеждам - ни жива, ни умряла ми изпраща лично писмо на другия ден, в което ми заявява, че се гордее с мен, благодари ми, че съм го дарила със син и ми дава правото да избера окончателно аз името!!! Браво на него! Добър мъж!
И така, избрах Божидар, защото синът ни е наистина дар от Бога!
Може би нямаше да напиша този коментар, ако не беше твоят. Дъщеря ми се казва Божена – име, което също отвежда към Бога. Харесала съм си го много отдавна. Когато бях студентка, един мой колега нарече така детето си. Мъжът ми нямаше нищо против дъщеря ни да се казва Божена – и той като мен смята, че името е благозвучно, рядко срещано и същевременно съвсем българско. Обещала съм му, че ако имаме друго дете, той ще избере как да го наречем, а аз ще имам право на леки корекции. ;)
Виж ти какво хубаво име носел юнакът Бобо! А аз си мислех, че е Борислав, Борис или нещо подобно. Моля последното изречение да не се тълкува превратно – и тези имена са красиви.
А на momo – добре е, че е подхванала темата. Тя е обширна и заслужава още публикации. Между другото, има специален дял от езикознанието, който се занимава със собствените имена (в частност и с личните имена на хората), нарича се ономастика.
За Бобо - знам, че буди загадки това съкращение, но така от мъничък му остана. Наричат го също - Боби или Божо, ама на мен ми харесва Бобо или Бобсън (понякога).
Значи имало цял дял от езикознанието?! Хмм. Какво ли означава името Десислава (освен, че така се е наричала съпругата на севастократор Калоян, не зная нищо повече)?
Четох отдавна някъде, че човек наистина се определя и изгражда според името си. Според неговото значение и звучност. Пишеше още, че имената се делят на три вида според звученето им - твърди, неутрални и меки. Било хубаво, в зависимост от сезона на раждане на детето да се избере съответното име, за да се получи баланс в живота.
Мисля, че имам обяснение защо съм те изпреварила. Ако ти е помогнал чичко Гугъл, сигурно си търсил с ключова дума “Десислава”. Е, ама аз, понеже съм изкушена в областта на старобългарския език, знаех, че първата съставка на името е ДЕСИТИ, и го използвах.
Първа полза: Така се запазват старите български имена.
Втора полза: Избягва се модата на имена - и в един клас няма да има 7-8 души с едно и също име.
До тук бяха маловажните ползи.
Трета - истинската полза - наистина вярвам в това:
Децата са нашето продължение. А внуците са нашето безсмъртие. Чрез своя внук една баба си осигурява още 80 години живот... Това е и смисълът според мен да се кръщава на дядо и баба.
Обаче всеки си решава и е грозно да се налага каквото и да било на милото изстрадало мамче.
А, този линк, който си посочила - не успях да го отворя, Павлина. Нищо де, ще продължа и аз да търся нещо за името си и най-вече за описанието на личностите с тава име (нещо ме заинтригувахте тук).
Не знам дали името има еквивалент в другите езици, но на моите колеги и приятели американци като им се представям винаги ми казват - "Would you repeat, please?"
Десислава Иванова
Човекът не можеше да прецени кое е собственото име и кое - фамилното.....
Чужденци - какво да ги правиш....
Този пост го прочетох и се замислих за кръщаването. И реших, че ако някой ден си имам дете няма да го кръщавам на някого. Защото името има влияние върху характера, защото не всички имена ми харесват.
Традициите са изиграли роля при избора на името ми. Първото дете се кръщава на родителите на бащата. А второ на майката на родителите.
Обаче така е станало у дома, че аз и сестра ми сме кръстени на 2-те си баби и 2-та си дядовци. Аз съм Мирослава на баба ми Мария и на другата Стояна. Сестра ми съответно е кръстена на дядовците. По този начин никой не се сърди, освен родителите ми.
Любопитно ми е, за кои имена си мечтаеш и ти харесва звученето им? Аз също много харесвам някои имена, които бих дал на мое дете някой ден :) Например Ани, Ирена...:)
и аз мисля, че детето си идва с името... но това не пречи, на нас горките родители да загубим сумати време и мисли в това как да дадем най-доброто име на бъдещетия човек... да то не е лесна работа:) че нали до известна степен името определя човкът! Пък всеки знае поне 10 вица за хора със странни имена или лоши съчетания:) като Ричърд Груев, нищо против нямам човека... ама много е смешно това преплитане на чуждо и българско
1. името да е звучно, да има хубав смисъл
2. да се връзва добре с фамилията
3. да има галено
4. все пак да е близко до бългрското разбиране или не знам как да го обясня... ама да не е прекалено трудно за възприемане от останалите... Не че имам против хубавите по-различни имена (все пак аз се казвам Беата хехе и смея да твърдя, че името много ми помага:)...но все пак...
И понеже бяхме решили да не го кръщаваме да дядовци и баби, месеци наред падна едно мислене и търсене:) изчетох сумати именници, включително и на българските владетели:) направих списък със 10 имена... разпитвах всички мои приятели ииии накрая слава богу мъжът ми се съгласи синът ни да се казва Даниел (дани) това ми беше едно от любимите имена още от началото, но Ники го беше отхвърлил (поради някакви негови причини) но в деня, който отидох да раждам, той каза "абе нека да е Дани и ме направи много щастлива, все пак беше моя избор хехе:) Та сега си имаме един малък разбойник, на който обичам да казвам "дани-белята":)
и добре че родих момче, з-тото за женските имена така и нестигнахме до единомислие
Харесва ми в името да има р. За момиче харесвам например Рая, Рада, СиРма, а също Севда и Султана. За малко да се запозная с една инструкторка по езда, която се казва Рая. В мойте мисли ездачът е естествен, смел и волен – качества, които смятам за положителни. Севда ми е мило заради значението си. При Султана си мисля за героинята на Талев от Железния светилник – земна, мъдра и сурова. За момче харесвам Борис, въпреки че дядо ми се е казвал Борис – тоест отиваме от неуникалното в родовоопределеното, което е още по-ограничено. Аз уж съм кръстена на него, но всъщност имената ни нямат нищо общо – Борис е прабългарско име, а Борислава – славянско – и значат съвсем различни неща. Нещо съм позабравила другите си имена за момче...
Ами това е. Стискам палци да има някакво подсказване:)
Aко имам момиче, искам да се казва Жана - на баща ми Живко.
Може и Невена - на майка ми - няма да го променям даже :).
Ако е момче - Божидар, Даниел или Александър. Това са си ми любими имена откакто бях малка :)
А преди почти три години си казах, че ако Бог ми даде трето дете, то ще се казва Милен/Милена...
Е, ще видя какво иска и таткото,разбира се :) :) Ако е Даро, неговият баща се казва Александър, майка му Светла - пак хубави, красиви имена, та ще се разберем ми се струва :) Хаха - сега си спомних като малка разказвах на майка ми, че ще кръстя децата ми на нея и татко и тя се смее и ми вика: "Ами ако мъжът ти иска на неговите родители?" и аз: "Ами ако неговите родители се казват примерно "Калчо", "Желка" или "Пенка"?!"
Милата ми майка, умря от смях тогава :) На 5 години явно не съм разбирала, че е възможно да се вземе само първата буква от името, ама нейсе ... :)
Много обичам да си говорим за имена. Като стане дума за бебешки имена - аз ставам пълен бунтар! Много мразя системата с кръщаване на баби и дядовци - за мен е варварска. Насаждат ти норми, които младият човек трябва безропотно да приеме. Ами ако младите хора искат да го кръстят на сестрата на свекъра, например? Представяте ли си революцията?
Всеки има право сам да даде име на децата си. И ние с Жоро ясно заявихме това си право и това си намерение. Както ние решим и точка. Моите родители нямаха против (или поне с нищо не показаха, че мислят иначе). Свекърва ми се понацупи, но ние бяхме твърдо неустрашими да си отстояваме становището.
Никога не сме имали спорове за имената между нас - измисляме имена, обсъждаме ги и след 2 дена имаме становище. И някак си все бяхме на почти еднакво становище. Или умеем да правим компромис с по-голяма лекота, но така и не се стигна до спор...
За първото дете: Калоян или Калина (абе, кално ще е...). Е, излезе момченце, с името си.
За второто: Момчил или Траяна (Траян не ни харесваша в м.р., както и Момчила беше смешно). Излезе момиченце, с името си.
И Калоян беше информиран за имената, одобри ги, но никога не допусна вариант, че ще има братче - все избираше гривни за "моята сестра". Веднъж Жоровата сестра го попита: "Чакай, бе, Калояне, ами ако излезе момче, какво ще ги прави тия гривни?" А той каза: "Ох, лелъо, как момче, да пази Господ!", все едно че това е болест някаква...
И така, имаме Калоян и Траяна. И кръщелник Момчил, на година и половина, на който галено казваме "Момул"... И двете ни деца много си харесват имената, а Калоян (като по-голям и осъзнат) ни е изключително благодарен за името си. Верно че тук стана малко на Kal, а на Траяна поизпускат букви от името и го пишат Tryana (като "пробвай Ана"), но простено да им е на мириканците, няма какво да се учудваме...
Аз твърдо мисля, че родителите са тези, които трябва да изберат името, без да се съобразяват с майките и бащите си, и кой кого ще обиди или не. И ако името на прабабата им харесва, или на вуйчото - какво лошо има в това? Да не живеем в 19 век, а?
А като си спомня какви мъки бяха Траяна и аз да оцелеем, направо ми се удвоява гнева от варварството някоя намусена баба да ми натрапва какво име да дам на детето си... Бунт!!!!
А имената на твоите деца са особено красиви и величествени - отдавна ми е направило впечатление :)
Ще си позволя да го копи-пейстна тук пак - ако Еовин реши, може да го махне, че дълго става..;)), простено й е. Хубав пост беше на Дарла, и си е точно за тази общност, но нали не става номера с местенето на целия пост, заедно с коментарите - ще го четем от линка.
Извинявам се предварително на всеки, който ще се ядоса от дължината или нерелевантността с настоящата тема, ама намерете сили да ми простите - аз ви обичам, макар и да съм досадна...:)))
* * * * * * * * * *
сложих го като отделен пост - така не утежняваме този диалог за имената, който беше много хубав...:)))
А вие като семейство не сте ли достатъчно стабилни, за да живеете сами и да се грижите сами за себе си? Смятате ли, че родителите ви са длъжни да ви гледат и до кога?