И така.. след тест - положителен...

Здравейте пак от мен! Помълчах си аз след последния път.. но иначе не може да ми се спре устата и се хваля наляво и надясно с предстоящото събитие, макар и да съм залята с много противоречиви чувства.. но това е друг въпрос.. така ми се прииска и на вас да ви разкажа какво стана след като ви съобщих за това, което разбрах на 27 януари... Вече съм в четвърти месец и два пъти си видях бебето ! Мда.. келеменцето както му казвам на шега.
В първата десетка на септември май ще ставам мама, колкото и да ми е шантаво всичко.. на това отгоре ми предстоят доста проблеми на работа.. стискайте палци, защото последните месеци бяха някакъв ад и само аз си знам как го опазих това дете до сега при положение, че едвали не ме принуждаваха да вдигам тежко и да работя извънредно, като накрая излизаше, че се превземам като отказвам да вдигам съвем тежки неща.. беше ми доста криво и гадно, когато отвсякъде ми казваха, че сега било времето да бъда глезена и не знам какво си.. а аз се претоварвах и все ми се струваше, че ще припадна на работа, или ще падна от стълбата, на която все се оказвах качена.. но май му се вижда края..това е то.. заради майчинството всичко и ако знаете какво е гадно да си представяш как си тормозиш детето рискуваш живота му.. уж после да взимаш майчинство.. скоро може би влизам в болница.. за пръв път ще престоя няколка дни там. Слава богу с мъника всичко е наред, но трябва да поседя в болницата, за да може да ми направят някакви изследвания и да не се налага повече да работя, ами да я карам на болнични... Иначе бебона миналия път го видях как ми се дупи, а сега разбрах, че имал вече оформен череп :) иначе тоз ехограф ми е мътна вода, почти нищо не различавам от него, а по-голямата бъдеща леля ще ми извади душата снимка да й нося.. хихихи.. Това ми е първото дете, понякога искам товада ми е професията, да съм майка и много много искам да си осиновя дете.. може би покрай честите ми посещения в дома за изоставени бебони, където майка ми работи...Рупани вярно каза, че май аз по-травмирана и от децата излизам.. И хора.. това не е шега работа, направо ума ми не го побира какво ме очаква.. вярно исках дете и много хора искат.. но докато не е станало факт, това някак си не може да се усети, аз дори и сега не мога да го усетя както трябва, може и страх да ме е хванал.. ама докато това мъндзаркото не го видя в ръцете си.. оле какви ги пиша...относно абортите твърдо ги подкрепям, ама твърдо! Всеки си сърба попарата от това, което прави и всеки решава за себе си.. а като сбърка.. пак той си е виновен.. ама аз не бих направила аборт.. за това и малчо е факт в корема ми, макар и да не ми личи още изобщо.. за това ми е много хубаво да знам, че нещо расте в мен и за това знам, че на едно дете все не му е времето и ако го махнеш с това извинение.. то времето му няма да дойде...така че дерзайте.. но май само майките си знаят колко е тежко.Днес даваха някакво предаване за насърчаване на раждаемостта.. то така ли става?! И Деси като я слушам.. ако по този начин искат да има деца в държавата ни.. живи да ги оплачеш... чест им прави на хората, че са хора... на мен ми е също зле като се сетя как стана всичко, но да си махна лапето.. леле, после направо не знам как щях да живея.. и без това ми коства усилия. Целувки от мен.. скоро може пак да разправям :)