Защо искам(е) бебе?
Идва време, когато почти у всяка жена се заражда копнежа за бебе! Напълно нормално! На нас ни е отредена ролята да даваме началото на живота - въпреки, че относно началото може да се спори.... Оставам спора настрана и се насочвам към по-важният въпрос - Защо искаме всъщност да имаме деца?
Чувала съм толкова отговори, колкото и хора съм запитвала, но общо взето са се очертавали следните тенденции:
1. Искам дете, защото обичам децата, и искам да си имам свое!
2. Искам дете, за да ме гледа като остарея!
(Мислите, че това е много егоистично желание? На пръв поглед - да! Но, много родители като достигнат преклонна възраст изпитват този или подобен вид страх - да не остана сам, или да не мога да се гледам.)
3. Искам дете, защото е нормално да родиш поне едно дете!
4. Искам дете, за да може другото ми да си има другарче!
5. Искам дете, защото ще ме направи горда!
и т.н. и т.н. Вие може да продължите....
Аз мога да кажа за себе си.
При мен желанието бе силно и продължително, дори изстрадано. При мен не стана веднага! Трябваше да мина през редица изследвания, процедури и силна вяра, че "чудото" ще се случи. И то стана! В момент, в който бях спокойна или поне бях престанала да се притеснявам - много важен психологичен етап. Препоръчвам на всяка кандидат-майка да бъде СПОКОЙНА!
Освен, че силно желаех дете си давах сметка, че то е дар за мен и съпруга ми. Още отначало приехме, че ще го обичаме, ще се грижим за него като добри настойници на нещо скъпоценно, което ни е поверено! Просто е прекрасно да гушнеш едно мъничко, крехко същество и да знаеш, че неговото оцеляване зависи от теб (поне през първите месеци). За това трябва да си готова! Готова за какво ли? Да му дадеш толкова много любов и внимание, че да останете свързани завинаги! Първите месеци са решаващи за това - да се свържете! И след това да надграждате постоянно и всеотдайно, като не забравяте, че за да се чувства добре бебето ви, то и вие трябва да се чувствате добре - затова, не забравяйте и себе си!
Леко раждане и щастливо майчинство ви желая от сърце!
P.S. Тук ми се иска да прикача снимка на моя мъник, но не успявям
Аз от своя страна бих могла да направя списък на тема "Защо не искам бебе", но това е друга тема :) Което не значи, че не ми е приятно да прекарвам време в тази общност, посветена на малки мъничета :)
Тази общност ще е сред любимите ми четива преди лягане, когато отново имам нет вкъщи. Поздравления за идеята да я има! :) Иначе...
Искам да имам бебе, защото се чувствам достатъчно 'голяма' да поема отговорността за грижата и възпитанието му.
...защото имам усещането, че вече ми е време.
...защото обичам деца и искам да имам много.
...защото обожавам да играя и така никога няма да скучаем заедно.
...защото ще ме лиши от самотата.
...защото ще ме прави щастлива.
...защото ще направя всичко то да израстне щастливо.
...ще осмисли живота ми.
...ще го напълни.
...ще имам оправдание за всичките плюшени играчки в гардероба.
...ще ме стимулира да работя и постигам повече, за да дам добър пример.
...ще го обичам, ще ме обича.
...и не на последно място, защото ми се срува, че вече познавам подходящия татко :)
Да взема и аз да се разпиша, че иначе малко собствеността ми над тази общност изглежда странна ;)
Защо аз искам бебе?
Като се опитвам да го оформям...Не излизат много причини, май. Изглежда е заложено вътре в мен. Никога не съм искала нещо повече.Знам, че колкото и отнесена и нериозна да изглеждам, всъщност съм готова да се посветя изцяло на живота на 1,2,3 деца...Ммм, като ми дойде музата, ще го напиша по-подробно ;)
Така си е - заложено си е у нас, мили дами!
В първата година на брака ми исках да имаме 3 деца и вярвахме, че ще имаме! На 30 г. обаче едвам се сбъдна мечтата ми да си родим едно детенце. Ако до една-две години успеем да си подарим още едно братче или сестриче на нашия Бобо - ще бъдем наистина благословени! Дано да успеем, защото хич не ми допада модела на семейство с едно дете (но, това е лично мое мнение, без да обиждам такива семейства или двойки - всичко е строго индивидуално)!
Въобще не обичах децата преди години. Тъй де, аз самата си бях дете.
Преди време като идваха каталозите на Метро винаги гледах първо техниката. Сега гледам обзавеждането и си мечтая за свой свят, с някой когото обичам. И този свят няма да е пълен ако няма едно момиченце с очите на татко и косите и чарът на мама и едно момченце умно и красиво като татко и забавно като мама.
Първо исках дъщеря. После реших, че искам две. В крайна сметка, дори и момчета пак ще ги обичам. Защото ще бъдат създадени от нашата любов.
И също като momo мисля, че съм намерила идеалният татко.:)
Винаги,още от съвсем малка оглеждах всеки мъж,като евентуален родител. В началото едва ли е имало някакви съществени критерии. После учих по биология за гените. И стана подбор на гени. Беше ме страх да допусна повече. Сега разбирам,че когато срещнеш човек и гените и личността са си идеални.
Между другото, той каза, че с удоволствие би бил баща на моите деца:))) Но тогава няма да са мои, а ще са наши:)
Темата е вдъхновяваща. Идват ми на ум хиляди причини,и всяка от тях,дори абсурдните ми се виждат основателни.
Дано да бъда добра майка,когато му дойде времето и дано това време не е чак толкова далече:)
П.С. Мило,ако четеш тези редове сега, нека "поработим" по въпросът тази нощ:)
П.С.2 Милото е на 3000 км от тук, но някак си не се стърпях да го добавя:)
Всъщност не знам точно, но искам! Мисля, че просто биологичния ми часовник се обажда. Всъщност много искам да си имам лапенце. Даже не едно, поне две да са...
Но бог знае кога ще се случи... Рано ми е да мисля за деца, та аз дори нямам сериозна връзка...
Имам една позната, която се подложи на изкуствено осеменяване или както се нарича, т.е. материал (сперма) от партньора или от донор се имплантира в кухината на матката в период на овулация. Шансовете за оплождане на отделената яйцеклетка не са голями, но все пак има жени, които прибягват и до този метод на зачеване! Държа да подчертая, че това е различно от метода "ин витро"!
Това го казвам, за да отбележа докъде са готови да стигнат жените в желанието им да станат майки....!!!
Аз много парадирам със своето дете, и не го правя с цел показност, но по-скоро пиша за него, защото за мен то е нещо много,много скъпо. Просто никой не знае докрай моята история около него, та затова да ме извинят, ако ставам твърде натрапчива с детето си, но искам да уверя теб и всички останали, че както милея за детето си, така още повече съчувствам на жени като теб, като мен, като всяка една всъщност, която има "нужда някой да се обърне към мен с МАМО"!! Да, и аз смятам, че ще си добра майка - с такава любов и нежност говориш за момиченцето на партньора ти. Искрено ти пожелавам на теб и на анонимка едно бебче в скоро време!
Решението дали да родиш дете (което първо обаче е съпътствано от нетолкова лесното забременяване и износване) или не е лично твое и само твое! Тук никой няма право да ти се намесва, ако ти не позволиш.
Но, ако ми позволиш да направя малък коментар на написаното от теб - поддържам мнението, че си заслужава да се премине през известно страдание заради раждането на нов живот! Съвсем не мисля, че тялото се обезобразява и го знам от опит, защото моето се запази такова, каквото ми бе и преди бремеността. И, ако някой е по-влюбен в себе си или кариерата си може да избере и този начин, който ти споменаваш - грижа за дете, но без да е родено от теб. Желая ти успех!