За примера и шамарите
Ядоса ме една девойка...Но за нея после, сега клипчето:
Та...както виждаме от клипчето, децата се влияят от обществото.Не само от семейството. От всички. Как, ако стадо овце пресича на червено, защото няма коли, ти да обясниш на 3-4 годишно хлапе, че не е правилно, при положение, че си един срещу 20?Както и да е.Идеше реч за екология. Аз споменах, че на мен лично силно влияние ми оказа в тази насока филмчето за Капитан Планета, трябва да бях 8-9 годишна, когато го даваха. И девойката казва, че тя не се била влияела от измишльотини на вакуумиран мозък, а не хвърля боклуци, защото техните и удряли шамар за всеки хвърлен на улицата боклук, а не в кошче. И накрая заявява - никой да не смее да казва, че това не е начинът. О_О Да разбирам ли, че след 10 години тя ще бие своето хлапе? Защото това е видяла като модел на поведение и него счита за правилен?! Думи нямам. Не е ли по-лесно да вдигнеш боклучето, да го занесеш в кошчето и да обясниш защо трябва така? Ако ще да обясняваш 5 пъти на ден? Не е ли по-лесно да измислиш приказка на тази тема (като моята) или да намериш такива, които да му четеш, вместо да го удряш при всяка грешка. Не се ли къса сърцето ти!, когато удряш дете, защото ти САМ СИ ВИНОВЕН, че не си му показал правилното...или по-точно се опитваш да му го покажеш по-възможно най-грозния и неправилен метод на възпитание?Не знам. Просто не мога да повярвам, че има съвременни момичета, които ще станат съвременни родители и смятат да прилагат подобни методи...Отказвам да го приема.Искаше ми се да и скоча и да и обясня някои неща. Не го направих. Има ли смисъл въобще...Давайте положителен пример. По всяко време. Не само за своите деца. И за чуждите. Може би ще им спестите шамар на улицата.
Та...както виждаме от клипчето, децата се влияят от обществото.Не само от семейството. От всички. Как, ако стадо овце пресича на червено, защото няма коли, ти да обясниш на 3-4 годишно хлапе, че не е правилно, при положение, че си един срещу 20?Както и да е.Идеше реч за екология. Аз споменах, че на мен лично силно влияние ми оказа в тази насока филмчето за Капитан Планета, трябва да бях 8-9 годишна, когато го даваха. И девойката казва, че тя не се била влияела от измишльотини на вакуумиран мозък, а не хвърля боклуци, защото техните и удряли шамар за всеки хвърлен на улицата боклук, а не в кошче. И накрая заявява - никой да не смее да казва, че това не е начинът. О_О Да разбирам ли, че след 10 години тя ще бие своето хлапе? Защото това е видяла като модел на поведение и него счита за правилен?! Думи нямам. Не е ли по-лесно да вдигнеш боклучето, да го занесеш в кошчето и да обясниш защо трябва така? Ако ще да обясняваш 5 пъти на ден? Не е ли по-лесно да измислиш приказка на тази тема (като моята) или да намериш такива, които да му четеш, вместо да го удряш при всяка грешка. Не се ли къса сърцето ти!, когато удряш дете, защото ти САМ СИ ВИНОВЕН, че не си му показал правилното...или по-точно се опитваш да му го покажеш по-възможно най-грозния и неправилен метод на възпитание?Не знам. Просто не мога да повярвам, че има съвременни момичета, които ще станат съвременни родители и смятат да прилагат подобни методи...Отказвам да го приема.Искаше ми се да и скоча и да и обясня някои неща. Не го направих. Има ли смисъл въобще...Давайте положителен пример. По всяко време. Не само за своите деца. И за чуждите. Може би ще им спестите шамар на улицата.
Та, за постинга на Еовинка - много ме развълнува. Примерът в обществото е страшно силен за децата. И все пак - аз държа, че тъкмо семейството е онова, което може да изгради "имунизация" у детето си и нетърпимост към подобни деяния. И, опазил ни Господ, не с бой! Прегръдката и целувката, похвалата постигат такива чудеса. Всеки, който има дете, знае, че това върши прекрасна работа.
Рабира се, важно е детето да вижда какво правят родителите му - иначе правилата, които биха искали да му "наложат", то ще оцени като чисто лицемерие, и ще е абсолютно право. Ако вие спазвате правилата, не пресичате опасно улиците, не лъжете работодателя си за отсъствието си от работа или училищният офис за отсъствието на детето ви, не лъжете приятелите си за каквото ви скимне, не говорите лошо зад гърба им, не сте цинични за всяко нещо, не си изхвърляте боклуците наоколо, не се напивате, не сте агресивни към околните - нали така създавате среда на добър пример и на позитивно отношение?
Децата са достатъчно умни, за да преценят правилно кое изглежда добро и кое грозно. По-възрастните са онези, които насаждат мръсотията в детската душа. Децата не се раждат цинични - някой им показва модела да бъдат такива.... Или колко му харесва на някой голям и силен да е циничен и гаден, колко супер е това - и те имитират.
Тъжно е когато родителите възпитават децата си със шамари. А още по-тъжно е, когато порастнали деца, някога възпитавани по този начин, повтарят същата схема със собствените си деца, вместо да се противопоставят на насилието и никога да не го прилагат....
В същото време обаче, трябва да се има предвид, че всички сме хора и дори и на най-добрия родител нервите му не издържат в даден момент. И може би след седмица на упорито и безрезултатно обясненяване защо хартийката трябва да се хвърли в кошчето за смет е много вероятно и най-миролюбивата майка да се изнерви и дасе развика, например.
Затова не трябва да съдим хората прекалено строго. Особено когато самите ние все още не сме родители. Защото е много лесно да се говори и критикува отстрани ...
Но преди всичко - с добро и с положителен личен пример!
По-миналата вечер разговаряхме с приятели и едно момче разказа как си е порязал пръста много лошо една вечер, а баща му го набил, защото му развалил спокойствието и трябвало да го води до болницата.. И други от компанията признаха, че родителите са им ги били и то много жестоко, за какво ли не, включително и за разваляне на спокойствието. За такива родители.... нямам думи...
А тази моя съседка - майката, която денонощно крещи на децата си... Все още се стряскам сутрин, когато се развика и не знам какво да направя. Много бих искала да можех да се намеся по някакъв начин, но не зная как.