Диалози (1)
Разни весели случки с децата се забравят след време – затова е добре да се записват.
Предимството да можеш да четеш
Дъщеря ми вече чете доста добре и явно ù харесва, защото по този начин получава повече информация и не е зависима от възрастните. Ако в ресторант пропуснат да ù дадат меню, се чувства засегната и настоява да си получи. Ето какво става, когато детето се зачете в него:
– Какво си избра за ядене?
– Спагети карбонара.
– Добре, ще ти поръчаме.
Обаче това явно не е достатъчно:
– И пилешки шишчета.
– Ами спагетите? Няма ли да ти стане много?
– Те са предястие.
– Какво си избра за ядене?
– Спагети карбонара.
– Добре, ще ти поръчаме.
Обаче това явно не е достатъчно:
– И пилешки шишчета.
– Ами спагетите? Няма ли да ти стане много?
– Те са предястие.
Метод за преодоляване на собствените страхове
От два-три месеца Божена има своя стая, но вечер се страхува да заспи самичка и постоянно повтаря: “Страх ме е, много ме е страх!” Опитваме се да ù обясним, че никой не може да влезе вкъщи (защото тя се страхува от крадци), че ние сме съвсем близо, дори сложихме аларма на вратата за нейно успокоение. Аз ù казах, че е нормално за всеки човек да се страхува от разни неща, но трябва да се бори с това чувство. Например тя може да си казва: “Не ме е страх, не ме е страх! Мама и тате са тук и нищо лошо не може да се случи”.
Моя милост пък напоследък започна да кара автомобил в София – една не съвсем приятна, но необходима дейност. Съпругът ми ме придружаваше и ми даваше ценни указания, обаче това не можеше да продължава вечно и настъпи моментът да седна съвсем сама в колата и да потегля. Една вечер, като си говорехме за шофирането, изхленчих: “Страх ме е да карам сама!” Божена, която слушаше нашия разговор, веднага се намеси със съвет: “Ами ще си повтаряш: “Не ме е страх, не ме е страх!”
Моя милост пък напоследък започна да кара автомобил в София – една не съвсем приятна, но необходима дейност. Съпругът ми ме придружаваше и ми даваше ценни указания, обаче това не можеше да продължава вечно и настъпи моментът да седна съвсем сама в колата и да потегля. Една вечер, като си говорехме за шофирането, изхленчих: “Страх ме е да карам сама!” Божена, която слушаше нашия разговор, веднага се намеси със съвет: “Ами ще си повтаряш: “Не ме е страх, не ме е страх!”
* * *
Изваждам от хладилника кутия със сладолед и го оставям на масата, за да се поотпусне, та да мога да дам на малкя.Тъй като той много обича сладолед, веднага се присламчи до мене и ми вика:
-- Мамо, дай, дай сладолед!
-- Чакай! - отвръщам на свой ред - Още е много студен!Не е станал на крем!
-- Станал е!
-- Да, да! Ти си станал....Я кажи ти на какво си станал?
-- На пасе! (т.е. прасе)