Бебелог 27.11.2006 Serenity 1101 прочитания

Депресивно..

Седях до Еовин на диванчето пред кабинета на гинеколожката и гледах с разширени от вълнение очи малкото сладко нещо, което малко нестабилно се клатушкаше на крачетата си пред нас, смучеше вода от шише с биберон и любопитно ни разглеждаше. Беше опаковано с яке и шал, без шапка, имаше русичка коса и красиви очи с дълги мигли. Така се загледах, че започнах да усещам познатата буца на вълнение и тъга в гърлото си... После влязох на преглед, след което ме пратиха на изследвания... и след като излязох от клиниката, поех за вкъщи и преброих оставащите си пари (които ще ми трябват и за евентуалните лекарства) се депресирах безкрайно много. 40 лева до 5-ти декември, когато нашите ще ми преведат парите за месеца, които си получавам от тях. 40 лева, с които да си изкарам карта за градския, да се прибера тази седмица до Димитровград, както планувах, да си платя лекарствата и пак да ми останат пари да живея. 40 лева. А мама не трябва да знае, че парите не ми стигат... По дяволите...
С една дума прибрах се вкъщи и му ударих един рев, който хвърли в ужас половинката (и мен), аз направо си излях сърцето. Как може да сме такива мизерници бе, как ще живеем, аз не мога себе си да оправя, а какво остава за едно бебе... И рев, и нареждане и... уф.
Защо пиша това тук? Защото се замислих колко мизерно се чувствам когато става дума за мен и не ми стигат парите за лекарства... а как ли бих се чувствала, ако парите не стигаха за собственото ми дете?
Сигурно щях да умра от мъка...
Сбогом мечта-за-бебе. Върни се някога, когато можеш, когато вече съм започнала работа, когато съм пораснала и съм спряла да плача.. Сега съм твърде зле за да продължа да те подхранвам... Просто си върви...
Реклама

Коментари

shtepselinka
shtepselinka преди 19 години и 5 месеца
Миличка, недей да мислиш така! Надявам се това да е само моментно състояние като знам колко много говориш за дечковци ... Парите никога не стигат... Ако мислиш кога ще имаш най-много пари, то... може и да не остане време. Не се депресирай "Where there`s a will, there` s always a way".  Млада си, здрава си, имаш хора, които те обичат около себе си - това са неща, които сама не можеш да си набавиш. Парите - колкото толкова, все някак ще вържете края, когато му дойде времето. Всичко ще бъде наред:о) Не се притеснявай!
Serenity
Serenity преди 19 години и 5 месеца
Благодаря ти, мило Щепси... Аз днес цял ден това слушам около себе си -- Всичко ще се оправи -- ще взема да повярвам накрая :) :) Ама нали съм си ревла,... изобщо не правя сметка какви добри приятели имам, и какъв прекрасен човек има до мен.. човек, който ми каза, че е готов да направи абсолютно всичко, само за да ме измъкне от това състояние, да ме види усмихната... Ще ми мине...
Darla
Darla преди 19 години и 5 месеца
Права е Щепси, Серенити! 
А, и както ми казваше на мен една стара, зряла жена, която пък копнееше да си има внуче - "То, бебето си идва с една торба пари". :-)) Горе главата!
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 5 месеца
Аз друго си мислех - всички го имат тоя период в София - първи курс, първи семестър - парите никога за нищо не стигат, защото още не можеш да си направиш сметката къде изчезват, особено ако се появят такива неочаквани разходи. Я ме виж мен вече какъв спец съм в 4ти курс, изкарвам 5 дни с от 3 до 5 лева :):)  Така че горе главата! Не се предавай :)
ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 5 месеца
Тоя период го имат всички - не само тия в София, уверявам те... Навсякъде парите не стигат! С Тони все се шегуваме, че ще бъдем едно бедно мързеливо семейство на некариеристи... но да се надяваме, ще е щастливо! :))) Не унивай, Серенити.
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Един човек, само щом си мисли дали ще се справи, значи ще се справи, понеже търси начини. Според ситуацията все ще се намери и чалъм, щом хората са млади, здрави и работливи.
Изпращам ти голяаааама усмивка.