Българка роди за десети път

СОФИЯ. Преподавателка по полски език е майката с най-много деца в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". 44-годишната Димитрина Костадинова-Хамзе роди вчера във II АГ болница "Шейново" деветата си рожба.
 Имам три момичета и шест момчета. И все от един баща, каза гордо рекордьорката. Последното й отроче тежи почти 4 кг и е високо 52 сантиметра. Може би ще го кръстим Ален, имам вече един Адам, усмихва се Димитрина. Новороденото не е плод на грешка, а на семейна любов. Щастливият татко Ануар е сириец, работи като журналист на свободна практика. Не се притеснявам как ще се справям, защото съпругът ми обожава децата, помага в домакинството и готви перфектно, похвали половинката си Димитрина. Батковците и каките също били много щастливи от новото попълнение. Най-голямото дете в семейството е 14-годишната Катрин.
 Получих болки в 4 часа през нощта срещу сряда, а в 7 и половина вече бях родила, не може да повярва Димитрина. Тя за първи път ражда в "Шейново", но е много доволна от екипа. Изказа специални благодарности на д-р Данаил Илиев и на негов колега, чието име не можа да си спомни. Родила нормално, но боляло повече от друг път. Специалистката по славянски филологии не е посещавала детска консултация по време на бременността. По-скоро аз мога да давам съвети за бременност и гледане на деца, отколкото да получавам, смее се Димитрина. Обяснява, че не потърсила лекар, защото нямала никакви оплаквания. Отдава това на страстта си към спорта и най-вече към плуването. Семейството ходило през септември на Черно море и бъдещата майка често се раздвижвала в солената вода.
 Въпреки голямото си семейство и грижите по децата Костадинова не се отказва от работата си в университета. Тя е сред любимите преподаватели на студентите по славянска филология. Опитът й като майка явно й помага в общуването с младите, коментират колегите.
 Закъснели сме с цели 8 раждания, шегува се една от двете жени, които делят болничната стая с Костадинова. Съседките на многодетната майка са първескини и честичко се консултират с нея.
 Българките много рядко раждат по толкова деца, диви се акушерката Валентина Петевска. Тя си спомни случай от 1995 г., когато жена от квартал "Люлин" родила 11-а рожба. Съпругът й бил свещеник и върл противник на абортите.
 Ако Димитрина и детето са добре, ще ги изпишем след три дни, каза старшата акушерка Диана Търнева. Тя уточни, че момченцето е спокойно и кротичко бебе.
Румяна Милева


ПАРАДОКС

Получава втори дом, ако се разведе

 Децата в България не се гледат лесно, признава Димитрина Костадинова. Тя и съпругът й разчитали на помощ от роднини, живеещи в САЩ. Семейството живее в четиристаен апартамент. Вече сме като в дядовата ръкавичка, шегува се многодетната майка. С мъжа й биха могли да купят второ жилище на преференциална цена, но само в случай, че се разведат. Чух от познати за едно семейство в Австрия с 14 деца, таткото бил доктор, разказа Димитрина. По думите й австрийците били готови да си направят още толкова наследници, защото държавата ги носела на ръце.
Румяна Милева
източник

- Димитрина, как се чувства многодетната майка в България?
- Щом като една жена е избрала да има много деца, би трябвало да е изпълнена с щастие и гордост. В социален аспект обаче положението е повече от трагично, направо плачевно. Многодетните майки в България нямат никакви привилегии, тъкмо обратното. На нас се гледа като на някакви безумци, които сами са си поели отговорността и трябва да оцеляват на принципа на естествения подбор, като в джунглата. Често съм усещала пренебрежително отношение и антагонизъм. Най-дивашката реплика е: "Ами, да не сте ги раждали!" За жалост доста често чувам такива думи, а претендираме да сме демократично и цивилизовано общество. Не мога да се примиря с подобно отношение, за мен това е нечовешко!
- Как оцелява вашето семейство?
- С много скромни средства. С моята държавна заплата, която е 300 лв., и с детските надбавки, които за осем деца са 156 лева. И с хонорарите на мъжа ми, който е на свободна журналистическа практика. Тези средства, естествено, са крайно недостатъчни. Дрехи почти не купуваме, по-малките носят от по-големите. Понякога им дават или подаряват. Харчим само за храна.
- А сметките?
- Затънали сме в дългове. Дължим на "Топлофикация" над 2000 лева, текат големи лихви. Имаме разсрочени сметки за телефона, макар че се стремим минимално да го използваме. Тежат ни и стари сметки за вода. Само токът плащаме редовно, защото ще ни го изключат. Никоя от институциите, на които пратих писма
да опрости дълговете ни
не удовлетвори молбата ми. Винаги получавам стандартния отговор: "Не!"
- Не сте ли потърсили социална помощ?
- Когато подадох през есента молба в "Социални грижи" за еднократна годишна помощ, също получих отказ. Преди време многодетните семейства имаха право на такава помощ, но за жалост това отпадна. Сега има комисия, която преценява всеки случай поотделно.
- И какво обясни тази комисия във вашия случай?
- Обясниха, че трябва да имам достатъчно основателни причини. По закон помощ може да се отпусне при "неотложно възникнала потребност". Аз исках да купя тетрадки и учебници за предстоящата учебна година на 7 от децата ми. Това обаче явно не се вмества във формулировката. Обясниха, че "неотложно възникнала потребност" е,
Едва ли не трябва да започнеш да умираш. А тази помощ е около стотина лева. Но отговорът на шефа на социалната служба на район "Подуяне" гласеше: "Отказваме на г-жа еди-коя си, тъй като комисията прецени, че тя няма неотложни нужди."
- Как изпратихте децата на училище?
- Купих им помагалата, но съм ги лишила от друго. За четири от децата ми, които са над четвърти клас, трябваше да купя целия набор учебни помагала. Другите ми ученици са малки и получават безплатни учебници. Но и за тях трябваше да купувам задължителни
които не влизат в безплатния комплект. Има и бои, блокчета, линийки и т. н.
- Успявате ли да давате джобни на децата?
- Те са толкова скромни, че много рядко им давам пари. Обикновено си вземат сандвичи от къщи. Баткото, който е седми клас, е по-претенциозен и по-често получава по някой лев. Нали не бива да се накърнява мъжкото му самочувствие.
- Задават ли ви неудобни въпроси, например защо трябва да се лишават от много неща?
- Казвам, че трябва да воюват за нещата, да бъдат настроени положително. Всичките ми деца учат в едно училище, с изключение на най-голямата Катрин, която е осмокласничка в Класическата гимназия. Учи се много добре. Момичетата, естествено, са по-старателни.
- Ходите ли на почивка?
- Успяваме, защото нашият университет разполага с бунгала в Царево, за които не се плаща. Купуваме си само храната. Като многодетна майка имам право веднъж в годината да пътувам безплатно в двете посоки. Съпругът ми плаща 50-процентно намаление. Но ни е трудно. Децата не дупчат билети. Представяте ли си
или билети?! Защо държавата не дава по-евтини карти за пътуване на многодетните майки?! Всяка седмица имам разходи и при пътуването ми до Пловдив, където преподавам. Часовете ми са в понеделник и вторник.
Добре, че една приятелка ме приютява за една нощ, за да не плащам за квартира.
- Как успявате да се съберете в апартамента?
- Децата са свикнали. Повечето спят на дунапрени направо на земята, защото няма място за повече от 4 легла. Сега покрай бебето ще се наложи да направим ново разместване.
- Успявате ли да поддържате преподавателската си форма?
- Докато бях бременна, ходех да чета в библиотеката на БАН. Вземах си и книги за вкъщи. Библиотеката, която съм наследила от родителите си, съдържа над 2000 тома.
Румяна Милева

източник

ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
Седя и се чудя, почесвам се и пак ми е леко трудно да го проумея...