Бременна - втори месец!

И каква стана тя?  Не мога да разбера кой иска да си прави шеги с мен.
На какво прилича това?  От дълго време се боря за една промяна в моя живот - упорито, целенасочено, усърдно. Толкова продължително и безрезултатно, че най--малкото от което има нужда човек в този момент е да му кажат, че няма да успее. И то не кой да е, а близкия човек.
Но, ето че успях! Напук на всички, които се съмняваха в мен и сриваха и последните следи от надежда останали в мен.  Получих покана за нова работа!  От фирма и перспектива, които исках.  Но, защо точно сега, а не преди една година, Боже? Това не разбирам, но един ден със сигурност ще знам.  Не и днес!

Горкото ми бебче, на такива вълнения го подложих този месец, че се чувствам малко виновна. Защото то си стои вътре и не може да възрази, а аз го натоварих с толкова негативни емоции. Ама не си мислете, че става въпрос за "дискусията" около играта... не!  Други неща, които ме изкарваха извън нерви и най-вече липсата на почивка. Една ужасна мисъл се опитваше да се настани в мен, че може да се случи да абортирам, особено когато няколко дни ме болеше кръста, а това било симптом за спонтанен аборт. Уфф, гоня ги тези мисли, но те пак се връщат... вярвам, че всичко ще е наред!

От друга страна родителите ми не се много радват, че съм бременна и общо взето само аз и съпруга ми се грижим за мен. Да, определено Дани е много чувствителен към мен и поема вече много неща, които аз правех.  Хубаво е, че утре и в неделя ще си почина малко, а винаги почивката ми се отразява добре. Въобще момичета - хубаво е да си бременна!  Пак въпрос на гледна точка.