Болката на една майка.

Всичко започна не много отдавна. Той и тя тъкмо се бяха събрали след една шестмесечна раздяла и бяха решили да изкарат едно незабравимо лято . Първо отидоха с неините приятеки на палатки в една гора близо до морският бряг. Пиене, ядене, среднощно къпане в морето, изкараха си страхотно! Тъкмо се бяха върнали в града и отидоха на бунгала отново в близост до морето в едно китно българско градче. Там изкараха също много добре и се завърнаха отпочинали и още по влюбени в града.
След няколко дена, освен хубавите спомени, получиха и една неочаквана новина, която доста ги зарадва но и много притесни. Тя беше бременна! Макар да се познаваха от доста време те не бяха се замисляли за дете, още повече че те самите се чувстваха още деца! Решиха да го задържат, това щеше да бъде нещото което щеше да ги събере завинаги, а те точно това искаха.

                                          ***********************

    Вече в напреднала фаза на бременноста/тя беше около осмия месец/, тои и тя искаха да разберат пола на бебето . Е бяха опитвали на няколко пъти преди това, но опитите бяха неуспешни. Малкото същество срамежливо им обръщаше гръб за всеки преглед. И така те взеха направление от личния й лекар и се запътиха към кабинета на доктора. Поседяха от вън около половин час и лекарят ги прие. Тя легна на кушетката и прегледът започна.
- Момиче е!- каза доктора.
Той и Тя се погледнаха щастливо. Той я прегърна, целуна я и мълчаливо изрази щастието си. На тръгване от кабинета се разбраха с лекаря че следващия преглед ще е след две семици.

                                       ************************

   Ето че дойде деня на прегледа. Тя се чувстваше изтощена, през изминалите две седмици беше преболедувала грип и се притеснявше дали това не се е отразило зле на бебето което носеше. Да беше! Малкото същество което носеше, не бе претърпяло никакво развитие през изминалите седмици и лекарят я препрати в патологично отделение за по обстоен преглед.
На следващия ден тя отиде с майка си в посоченото здравно заведение и чакаше да дойде лекаря, който трябваше да я приеме. Вместо него дойде някаква сестра която бегло прегледа направлението, хвана я за ръка и без да й бъде направен прегледа я качи на предпоследния 6 етаж в някаква стая, като и каза да си избере легло. А маика й пратиха да й донесе нещата от някакъв списък.
   Тя беше ужасена. Освен, че за първи път влизаше в болница й сложиха система с глюкоза/часът беше около 14,00/ и я оставиха съвсем сама, уплашена и далеч от любимия си, в страх за детето което носеше.
    По някое време при нея влезе някаква жена, която донесе багажа оставен от майка й на портала, защото горе при нея беше забранено за посетители.
   Системата й свалиха на следващия ден след обяд. За време, през което тя беше на система, сестрата дойде да я заведе до тоалетната само един път, а ставането и сама беше абсолютно немислимо, поради простата причина, че системата и се пълнеше с въздух. Щом се освободи от оковите си , тя отиде до другатастая да си поприказва с жените, който бяха там. Едната, около 26 годишна копанарка, вече познаваше от времето, през което беше окована от системата, а с другата, седемнадесет годишна полу-туркиня, се запозна сега. И двете бяха много разбрани и весели жени. И от там започна дружбата им.
  Няколко дена по късно в стаята й настаниха една жена, която беше много бледа и видимо упоена. На втория ден след съжителството им те й разказа историята си: била бременна в четвърти месец и ходела на работа където условията не били добри. Изтощена от работата и изложена на постоянен студ тя се разболяла и не след дълго плодът й паднал. Тук беше дошла за да я прегледат и изчистят.
   Сълзи напират и в очите на двете жени, едната загубила бебето си , а другата не знаеща какво става с него.

                                          ************************

     Най-накрая дойде прегледа който тя чакаше да й направят още преди една седмица , седмица на страх за това което се случва с малкото й същество. Преглежда я една лекарка, кояти й каза че бебето и е твърде мако за месеците в които е и едва ли ще се роди живо. Тя изтръпна! Как? Защо? А и тази лекарка как и се хилеше докато и говореше тези неща. Сякаш се смееше на болката й.
   Тя се качи в стаята си и заплака. Нима е истина? Та нали всичко беше наред преди да се разболее?

                                          ************************

   Много време измина и много прегледи от първия и всички лекари бяха на едно мнение за месеците в който е. Имаше промяна в развитието на плода макар и бавно той растеше. Злобното и пресмехулно отношение на лекарката бе позабравено и Тя се бе видимо поуспокойла.
   Докато един ден една от жените, туркинята от съседната стая

Коментари