Серенити, ти с една хипотеза си успяла да получиш резултат на два теста - браво на теб! Твоят Киро ми звучи свестен и наистина те обича - така че, дръж се за него! И никакви аборти, мила! Това е най-ужасното нещо за мен! Имам зад гърба си само един (който го долових) - спонтанен! И бях смачкана на този ден от нещо, което само си стана. :-(( Как ли щях да се чувствам ако сама избера да направя аборт - никога!!!
Някога, съвсем в началото на връзката ни (то пък сега все едно сме много далече, то ти ходиш с твоя Кирил повече време от колкото ние двамата се познаваме), Ицо ме беше попитал дали ако забременея случайно,ще направя аборт. Побърках се. Казах му,че ако това е неговото желание, аз по-скоро бих си отишла, без въобще да му кажа.Тогава пък той се сдуха и в крайна сметка, аз нали съм отстъпчива, се съгласих, но му казах,че никога, никога няма да му го простя. А той ме прегърна и каза,че ще ако се наложи подобно нещо, ще имаме после колкото деца искам. Много ме боли този спомен, много. И знам,че макар че тогава го казах - няма никога да го направя. Ако се случи сега, в неособено подходящия момент, ще се боря със зъби и нокти, за да го родя здраво и да го отгледам като добър човек. Но никога няма да направя аборт...Всъщност, да не казвам голяма дума, защото има и варианти, при които може би бих, но...Като се познавам,сигурно ще трябва да ида в лудница от мъка... За себе си съм установила, че всички неща, които ми се случват са правилни и в точния момент. За това знам,че когато и да се появи бебето ни, ще е навреме и ще ни даде сили да се справим. П.С. закъснението на цикъла може да се дължи и на смяната на сезона:) П.С 2 отрицателният тест невинаги е сигурен, чувала съм и за отрицателни тестове до 3 месец :)Това не беше много успокоително,де... П.С. 3 - Радвам се да те видя тук, добре дошла ;)
А в работата няколко колежки са бременни! Толкова са нежни, красиви и женствени! Когато минават край нас усезаемо е, едно особено чувство. Колко е хубаво да има деца!
Четях го със затаен дъх. Едно време и аз и приятелката ми имахме подобен проблем. Но това се случи още в самото начало на връзката ни и не се знаеше какви биха били последствията. Взе ми се акълчето. 2 дена бях като болен. Едвам говорех. Едвам мислех... Докато чаках да ми се обади да каже как е минал прегледа при генеколога треперех.... Най-ужасните 2 дни в живота ми... Вече правех планове как евентуални бих съобщил на нашите. Та те дори все още не познаваха Марито... Лошо беше. А иначе и аз като Киро. Но проблема бе, че когато се случи това, тя беше в кандидатстудетски изпити, а аз бях едва 2ри курс. Това бебе до толкова щеше да промени живота и на 2ма ни. Изобщо не му бе времето за тогава. А като му дойте времето... :) И деца ще имаме. Засега да си живеем живота и да се подготвяме за тях.
Ммм, свиква се. На мен това ми се случва поне два пъти годишно , при отместването на летен и зимен цикъл. Хем си знам,че е от това, хем пак се трепери :):)
Милички, такова време никога няма да дойде. Това просто се случва, освен ако не си се пазил умишлено - тогава е наистина голяма изненада. Но при положение, че не се взимат предпазни мерки не бива да се учудваме, че се е случило. Подходящо време няма. Дори и да се откъснеш от мама, после ще мислиш за това да имаш добра работа и все изникват разни причини. Аз разсъждавам така - щом имаш майчински инстинкт и желаеш един ден да имаш бебе, работиш здраво, за да му осигуриш условия - работиш всеки един ден, работиш точно за тази цел. А когато се случи не се паникьосваш, защото си го очаквал и да дойде преди да си усетил, че имаш всичко, което си искала да му дадеш не се отчайваш, а се радваш. Най-важното, което можеш да предложиш на едно желано и очаквано бебе са обичта и грижите. За всичко останало се работи и се полага ежедневен труд. Важното е да си в хармония в себе си и да чувстваш връзката с това същество, което по-скоро би трябвало да скрепи връзката и между мъжа и жената, а не да я разваля. Ако това се случи, явно единият е егоист и не се интересува от "НИЕ", а от "МЕН".
Страх ме е че може да стане, страх ме е , че и няма да стане ... Понякога съм толкова объркана, че плача ей така от нищото. Но случки като тази ми помагат да осъзная , че го искам много много.. когато и да е. И човекът до мен се интересува от НИЕ .. това май е най-хубавото :)
И на мен ми се случи подобно нещо, само че при мен теста беше положителен . Бях много уплашена как ще реагира той. Когато му казах последва посещение при лекар за да сме сигурни че е истина. Не мога да ви опиша радоста в очите му когато лекаря му показа плода на нашата любов. Сега имаме една 3 годишна сладорана която внесе много радост в живота ни. Сега като гледаме заедно снимките от свадбата ни и казвам че и тя е там, тя започва да се смее. Пожелавам на всички ви да изпитате такова щастие, да погледнете в щастливите и чисти детски мечти!
БЕБЕ - там се цели!
За себе си съм установила, че всички неща, които ми се случват са правилни и в точния момент. За това знам,че когато и да се появи бебето ни, ще е навреме и ще ни даде сили да се справим.
П.С. закъснението на цикъла може да се дължи и на смяната на сезона:)
П.С 2 отрицателният тест невинаги е сигурен, чувала съм и за отрицателни тестове до 3 месец :)Това не беше много успокоително,де...
П.С. 3 - Радвам се да те видя тук, добре дошла ;)
Вече правех планове как евентуални бих съобщил на нашите. Та те дори все още не познаваха Марито... Лошо беше.
А иначе и аз като Киро. Но проблема бе, че когато се случи това, тя беше в кандидатстудетски изпити, а аз бях едва 2ри курс. Това бебе до толкова щеше да промени живота и на 2ма ни. Изобщо не му бе времето за тогава.
А като му дойте времето... :) И деца ще имаме. Засега да си живеем живота и да се подготвяме за тях.
Милички, такова време никога няма да дойде. Това просто се случва, освен ако не си се пазил умишлено - тогава е наистина голяма изненада. Но при положение, че не се взимат предпазни мерки не бива да се учудваме, че се е случило. Подходящо време няма. Дори и да се откъснеш от мама, после ще мислиш за това да имаш добра работа и все изникват разни причини. Аз разсъждавам така - щом имаш майчински инстинкт и желаеш един ден да имаш бебе, работиш здраво, за да му осигуриш условия - работиш всеки един ден, работиш точно за тази цел. А когато се случи не се паникьосваш, защото си го очаквал и да дойде преди да си усетил, че имаш всичко, което си искала да му дадеш не се отчайваш, а се радваш. Най-важното, което можеш да предложиш на едно желано и очаквано бебе са обичта и грижите. За всичко останало се работи и се полага ежедневен труд. Важното е да си в хармония в себе си и да чувстваш връзката с това същество, което по-скоро би трябвало да скрепи връзката и между мъжа и жената, а не да я разваля. Ако това се случи, явно единият е егоист и не се интересува от "НИЕ", а от "МЕН".
Понякога съм толкова объркана, че плача ей така от нищото.
Но случки като тази ми помагат да осъзная , че го искам много много.. когато и да е.
И човекът до мен се интересува от НИЕ .. това май е най-хубавото :)