Eто ме пак

Здравейте.. ето ме пак на прага на седмия ми месец като бременна хлебарка.. хихихихих, майтапче.. еми има новинки, ама нямам много снимки, всъщност никакви, няма май кой да ме снима. За това пък може да ви поразкажа какво се случи с мен през времето, от както не съм писала тук. Вече не се подвизавам в Пловдив. Малко след престоя ми в болницата се появиха разни проблеми с хазяите, които определено станаха ужасно нетърпими и дребнави... и Николай изтрещя и каза, че ако останем там ще претрепе бабишкерата, която ни трови нервите... и така за три дни аз, бъдещия татко и бебето в мен се оказахме селянчета в село Бузовград:) Аз изобщо не исках да ходя, но така бях намразила Пловдив, че всяко място ми се струваше по-добро от там.... и така  от близо месец сме тук. Бебето вече доста често рита, освен това прогнозите са, че ще е бебка, както я нарича Светлина. На последните прегледи новата ми лекарка каза, че не се забелязват разни работи между краченцата, така че... момиченце! Междувременно се оказа, че за да ми продължат болничните трябва и в Казанлък да лежа в болница, при това за седем дни... еее... пролежах ги вече, пих разни хапчета, изтокаха ми кръвчицата, изкараха ме анемична и ми биха няколко инжекции в дупето... като се належах ходих в Шумен, пооправих си остатъка от следването и там другите глупости относно трудовия ми стаж.. видях се с приятели... и да ви кажа на път е още едно бебка! Еда моя приятелка, която все наричам "детето ми", познавам  я от 15 годишна, сега е на 19... ще се жени август и чака бебо и тя.. много е щастлива, обичана и просто думи нямам... то  след толкова страдания заслужаваше да  й се случи това... докато бях в Шумен се запознах най-сетне и с другата бъдеща баба и  с прабабата на детето ни... мда.. кой си е представял, че ще се запознаем така, без да ни запознае синът й... ааа... запознах се и с двама от братята му... лелеле.. докато пиша и бебона рита, май ще я правим футболистка .. хихихих! Не съм наедряла кой знае колко, поне така казват хората, макар аз да виждам голяма разлика, а и станах по-пухкава... днес бях в Пловдив да си занеса болничния лист и колегите казаха, че ми отивало така повече, от колкото да съм слаба с хлътнали очи... и пак ме питаха къде си крия детето, май качвам повече в гърдите, то като бях в Шумен за малко се видях с Ейси и Яна и те така казаха . Та такива неща.. доста съм раздразнителна понякога, най-вече Николай ме дразни... Не ми се прави секс, какво да направя и него го избиват нервите... ама като не исккам няма да правя! ААа... иначе много се радва за бебка, понякога се вайка, че ще е момиче и не знаел бил как ще я опазваме, като знаел какви били мъжете... хамава работа. Ох... изписах ви света, но тук е девета глуха, нямам търпение да се роди детето и да има с какво да се занимавам... условията за отглеждане на бебон тук са в пъти по-добри от Пловдив... това е за сега от мен... ще гледам скоро пак да пиша