Тя беше българка, по душа българка,защото след толкова много завоеватели на Отечеството и досега можеше ли да се докаже чистата българска кръв? Разхождаше се по улиците на града, чуваше гласове на деца.Малките просто играеха, а по големите пиеха, да, пиеха бира в стъклени тъмни бутилки.Тя знаеше,че е под съмнение съдържанието на бутилките след като тези най много петнадесет годишни деца подвикваха на възрастните минувачи и то доста неприлично.По пейките пред жилищните блокове беше пълно със скучаещи хора предимно жени и старици, които си разказваха сериалите от всички канали по българската телевизия.Беше и болно, мъчно, плачеше и се,но се сдържаше.Чакаше да остане сама и да отпусне душата си на воля. Пред компютъра все по рядко се застояваше. Итнернета и той бе продаден -не български. Отказала се бе от Българска телевия, изобщо от телевизия.Това не беше българска национална телевизия щом като излъчваше на турски език български новини.Всички сапунени сериали караха хорицата да летят в облаците-в свят от мечти, да не виждат какво става на земята долу, в България. Диана се опита да изгледа поне една серия от турският сериал-"Мелодията на сърцето".Не можа да издържи на увиването в типичната ориенталска музика на турският сериал. Не можа да издържи и на сантиментализма не само в музиката и сюжета ами във всичко. Беше на гости и все пак трябваше да спазва благоприличие. Но след като Бояна и каза,че след този турски сериал-серия, започвала друга серия от друг турски сериал за Шехерезада"1001 нощ" Диана не издържа и скочи от стола.Предпочете въздух, природа и излезна. По нея Бояна и крякаше, че това били само филми и какво че са турски .За да допълни чашата я информира, че тези дни започвал нов турски сериал -"Перла" по друг канал на българската ни телевизия.
Диана хлипаше по улиците и се питаше толкова ли си нямаме по свестни български филми, по смислени ние българите. Къде е "Тютюн", "Козият рог"...в който всички артисти изпълняващи положителните роли измряха. Имаме и от по новите български филми толкова хубави, не такива сладникави сапунки -португалски,аржентински,испански,
венецуелски,марокански,турски... чужди продукции от майната му, пускани по нашият ефир по поръчка. Коя е поръчката е повече от ясно. Не разбираше братята и сестрите си, болеше я за децата на България, за идните поколения.Стигна брега на реката и седна. Загледа се в отвъдният бряг, а там живееха румънците.С какво по лоши бяха българите та дори румънците ги изпревариха във всякакво отношение. Питаше се ред, ред въпроси и нямаше кой да и отговори. Душата и бе пълна с любов, но нямаше кого да стопли, защо да я показва? Този неин народ спеше, дремеше, омагьосан ли беше?Студени очи я следваха навсякъде и въртят, сучат все до пари допираха. Диана знаеше,че това не е само заради суровия, тежък живот в България.Нали народът сам трябваше да си избира начина на живот? Диана знаеше какво бе избрал нейният народ-бягството. Народът и бягаше в пълен и преносен смисъл. Бягаше от себе си. Но това бе невъзможно.Невъзможно беше да избягаш от себе си.Там в далечните страни българинът намираше само парите за които е жадувал тук в Родината си, но се продаваше на ниска цена, продаваше здравето си, здравето дори на децата си.
Диана знаеше добре,че и там далече от Родината си българите не намираха спокойствие. Беше чула как българи се карали и биели помежду си,за пари разбира се, излагали България. Тя не можеше нищо да направи. Такива като нея се брояха на пръсти. Започна да хвърля камъчета във водата и да изрича желания. В този момент чу зад гърба си гласове. Мъжки бяха и тя се скри в шубраците. Наблюдаваше между листата гледката, а тя не беше хич приятна. Двама едри мъже на около четиридесет години водеха със себе си едно момиче. Момичето беше много слабо и едва ли имаше двадесет години. Спряха се на мястото точно където тя беше седнала и се загледаха в отвъдният бряг. Беше чувала за отвличания на деца, момичета, но през Румъния не знаеше да става това. Пък и момичето не викаше. Беше като пияно. Смееше се някак си не истински. На Запад съвсем близо беше и сръбската граница, но Диана не поиска да мисли страшни неща. Само чу и разбра,че единият от мъжете не е българин. Тогава съвсем се изплаши и затаи дъх. Стана и студено посред лято. Момичето беше облечено доста добре, доколкото Диана разбираше от маркови дрехи. Но си простееше.Тя се убеди,че такива бедни момичета най често стават жертва на онези...с многото пари.За миг се сети за един случай в милионерско семейство,където синът отиде в Затвора. Парите на родителите му не помогнаха. Всеки си носи кармата.Чужденецът извади телефона си и започна разговор на език, който за Диана не беше известен. Онези двамата седяха и се ослушваха. Краката на Диана изтръпнаха, но не смееше да помръдне. Беше много близко до тях. И Диана не разбра откъде се появи една лодка. Лодката не се виждаше цялата,но тези двамата подскочиха. Чужденецът хвана за ръка момичето и го поведе към лодката. Другите тръгнаха след тях. Диана се чудеше да коленичи ли поне така както е клекнала в храстите, но не посмя да помръдне въпреки че вече те бяха по далече от нея. Беше убедена,че имаха оръжие. За миг си помисли,че е героиня от някакъв филм,но беше убедена,че не е и сапунен сериал. Нещата бяха много сериозни, защото започнаха крясъци и успя да види книжни пари във водата. Непознатият лодкар плуваше и ги събираше. Диана разбра ,че тук не става дума за проституция,а за нещо по страшно.Не успя повече да види, но видя след време пак лодката да се отдалечава в посока Северозапад.Тъкмо си мислеше да излезне от скривалището си чу стъпки и ...в ужас видя чужденеца.Той явно не се беше качил в лодката. Носеше в ръцете си една черна чанта и пушеше нервно.Диана се молеше да не се сети да седне на същото място,където бяха преди да дойде лодкарят с лодката. Провървя и и този път. Чужденецът отмина храсталаците и се запъти към града. Диана постоя поне още час така скрита,прималяла. Лодката се беше изгубила от погледа и,а чужденецът се сля в една точка далече там на края на правият път. После започваха завоите. Диана не посмя,въпреки всичко не посмя да излезе, не знаеше от другият бряг дали някой я наблюдаваше. Изчака да се стъмни и страх не страх по тъмно потегли към къщи. Когато се прибра трепереше цялата и си каза сама-Ето ти,Дидке,емоции наяве. Нали ги искаше?
Изкъпа се, хапна няколко плода и побърза да изгаси и да си легне.Спа неспокойно, а сутринта я събуди телефона. Викаха я в общината. Беше убедена, че е по вчерашният случай,но си повтаряше обратното за успокоение.
-Влезте госпожице.
-Добро утро-смутолеви Диана и се загледа в малките сиви очички,които я изпиваха с най малки подробности.
-Къде бяхте вчера? Разкажете всичко.
Диана разказа всичко, но не спомена за хората на брега, за лодката и за това че се е крила. Забеляза, че не и се ядосаха. Явно не знаеха всичко, а само предполагаха.
-Имали сте доста спречквания по улиците на града и в дома на Бояна.Нали ви е приятелка?
-О не! Не ми е точно приятелка.Аз плаках по улиците, как да се карам с хората? То не може и двете. Поне аз не мога това.
-Вие знаете, би трябвало да знаете,че в града ни има доста голям процент турско население.
-Знам,господине, но не знам колко те са турци и колко аз съм българка.
-Много смело започваш, а как ще свършиш? Я сега кажи този човек виждала ли си го вчера някъде, но не лъжи.
Показа и снимката на един от вчелашните мъже които тя видя, но не беше чужденецът. Поуспокои се, защото беше убедена,че онези двамата с лодкаря са отпрашили отдавна от българският бряг.
-Не, не познавам този човек, не съм го виждала. Като че ли не е тукашен.
-А в колко часа се прибра,момичето ми?
-Ами късничко беше. Аз се разхождах по брега на реката. Бях доста ядосана на някои хора.
-Ммм...И не те ли беше страх все пак толкова късно да се прибереш?
-Господине, аз и друг път съм закъснявала. Не съм дете. Унесох се в мислите си на брега, а после и в движение, и не усетих кога се е стъмнило. Имам си проблеми и аз като всеки нормален човек.
-Добре де, добре! Хайде върви си и ще държим връзка с теб. Никакво излизане от града засега.
-За колко време?
-Поне две седмици.
-Благодаря!
Чак на улицата Диана си отдъхна.Когато се прибра беше прибледняла,като платно. Хвърли се на леглото и заплака. Усети, че някой я хвана за косите. Обърна се и видя чужденеца. Заболя я и изпищя. Видя същият този мъж-чужденецът и изтръпна. Разбра,че е в капан,но не бе сигурна,че е спал през нощта в дома и. Съжаляваше,че ходи в общината, но нямаше друг начин, а сега няма да може и до магазина да иде.Така си мислише Диана и наивно сама си вярваше, че като не е виновна не може да пострада.
По тъмно пищяха линейки и полицейски коли на улицата,където живееше Диана. Много хора се бяха насъбрали на купища и обсъждаха случилото се. Един старец минавайки от там им подвикна-Нали все тормозихте Диана с вашите сапунени сериали. Ето ви материал за истински криминален български филм.
Комшийката на Диана му се скара ,че няма страх и срам от Бога, и той млъкна.Старецът позна. Момичето беше спасено след няколко операции с кръвопреливания,но оживя, а чужденецът,който се оказа местен жител бе прибран на топло.За онези двамата Диана и до ден днешен нищо не разбра.Нима те са били от полицията? Никой не поиска да и отговори.Диана не дочака зимата.Беше си приготвила чантите още отдавна и твърдо решена да напусне града една сутрин замина.Къде,само тя си знаеше.