Нашето голямо българско колорадско приключение

Обичам да пътувам,  как да не обичам...
Само дето трудно тръгвам...
Трябва или някой да ми даде начално ускорение, или да получа сериозно вдъхновение :).

Тази година вдъхновение за пътешестване получихме от Таня и Жоро - хора, които не само умеят да разказват увлекателно за природата на Колорадо, но и са прекрасни домакини. Познавам ги виртуално от поне три години; и никога не съм си мислела, че ще излезем от рамките на това формално познанство. А сега, след като се запознахме на живо и им гостувахме в  Колорадо Спрингс, имам чувството, че сме били приятели цял живот!

Разказвах ви преди време за Чикаго и повечето ми приятели споделиха, че големият град не им харесва - огромните сгради, изгонената Природа, многото хора действали депресиращо.
Е, светът е голям и разнообразен - а Природата наистина е в Колорадо!
Никога не бях ходила в този щат; и сега се убедих, че Господ щедро и със замах присъства там.
Таничка показа снимки от  величествените планини, Седемте водопада  и град Колорадо Спрингс. Така че ние бяхме подготвени -  отчасти.
Лично аз бях изненадана обаче от начина, по който човек усеща себе си сред тази величествена природа.
Колорадо е голям, но сравнително рядко населен щат. Усещането "да си там" е необичайно - пространствата са огромни - ама наистина огромни. Слънцето грее като в юлски ден на плажа - имаш чувството, че никога няма да залезе.
А планината дава допълнителното усещане за простор и величие.
Като добавим суровите зимни температури - Колорадо е място, на което човек се научава бързо на смирение и уважение пред Природата.
Ние имахме голям късмет - за времето, в което бяхме там, температурите (през деня) бяха направо пролетни - около 14 градуса по Целзий.
Вчера вече бяха минус двайсе-трийсе, а  тук пък летището отмени 30  полета заради тежкия снеговалеж...

Формалният повод за гостуването ни беше Денят на благодарността, който тук е на голяма почит. Денят е винаги последният четвъртък на месец ноември - така се събират няколко почивни дни. Милиони американци пътуват, за да бъдат с близките си през този уикенд - пътуват по суша, въздух и вода.
Пътуването на този ден, както и на Коледа, винаги крие възможността да се превърне в кошмар - ако времето е лошо, стотици полети се отлагат и по телевизията дават изнервени хора с ревящи около тях деца, които питат гневно кога най-сетне самолетът им ще излети.
Ние бяхме подготвени за най-лошото. Но за мое голямо учудване, нещата изобщо не се развиха по апокалиптичния сценарий.
Отидохме 3 часа по-рано на летище О'Хеър и избягнахме големите опашки. А Жоро ни чакаше на летището в Денвър и докато пътувахме към Колорадо Спрингс, Таничка наглеждаше вкусната манджа в печката и надлежно ни осведомяваше как върви печенето :).

Таня и Жоро имат две прекрасни деца - умни, красиви и добре възпитани. Калоян е много способен художник, въпреки че е само на 15. Траяна (с пет дена по-малка от Тина) е слънчево, винаги усмихнато дете, което обича да се грижи за всички.

Трите момичета бяха много щастливи да се видят отново; и след като гостоприемните домакини ни нахраниха, излязохме да разходим обяда, пардон, кучето :)...

Така изглежда пейзажът  в "междублоковите пространства"

  

Запознанството ни със забележителностите започна с Градината на Боговете - ето я и прочутата Балансираща скала (сн. Таничка).
Не ви ли прилича на огромен каменен сандвич? Туристите смело се мушкат като плънка по средата :)...

   
 

Седемте водопада е също много интересно място, особено за тези, които съберат смелост да се изкачат по стълбите до последния водопад. Казват, че гледката отвисоко е невероятна :)

              

Ангел стигна само до първата площадка, но времето захладня и трябваше да го накараме да слезе, иначе като нищо щеше да се изкачи догоре. Поне два пъти. Защото щеше да се наложи да слезе, че да си вземе фотоапарата :)))).

Ако бях слушала внимателно Жоро, щях да ви кажа и колко е надморската височина на това място. Ама трябва да е бая височко, защото на машината им за газирани напитки има надпис "Отваряй бутилкaтa бавно" - бутилирани са на много по-малка надморска височина и като ги отвориш горе, направо избухват....

 

А ето така се прави реклама на природни обекти :))). Таня вече писа за малките симпатични животинки, които се въдят в изобилие тук - т.н. chipmunks.

                     

 

 

Разбира се, Таня и Жоро спретнаха великолепна вечеря за Деня на благодарността - пълнена пуйка, отбрани вина...И най-сетне имахме възможност да се наприказваме с хора от нашата кръвна група :)...За съжаление, снимка на печената пуйка не мога да приложа - изчезна твърде бързо :)...

 

Страхотно приключение за децата (а и за повечето възрастни (без Калоян)) беше посещението в развлекателния парк на едно малко селце със суперподходящо за сезона име - Северен полюс:

  

Децата се забавляваха много, макар че категорично отказаха да се наредят на безкрайната опашка, за да се снимат за спомен с Дядо Коледа:

  

Това е само една десета част от опашката. Да се чуди човек откъде се взеха всичките тия хора....

Ние обаче успяхме да свършим едно полезно дело - изпратихме си коледните картички от този пощенски офис - така че тази година не се чудете, ако на картичката ви има пощенско клеймо "North Pole" :)

  

Много ни хареса и посещението в Broadmoor - един от най-старите и най-величествени хотели в САЩ (за който се надявам Таничка да ни разкаже по-подробно в някой от следващите си постове).

Мислех, че американците пият кафе "от крак", без да влагат в този ритуал нищо социално. {За европееца (и особено за нас, българите) пиенето на кафе изисква време - колкото повече, толкова повече.}
Но това уютно кафене в Колорадо Спрингс промени мнението ми:

                

Казва се Black Bear Coffee & Tea Lodge  - място с много приятна атмосфера и индивидуалност:

                        

Всеки желаещ може да си купи чаша с името на заведението, после да я снима някъде по света и да прати снимката в малкото кафене. Което обаче има уникален начин да кара клиентите си да се чувстват част от едно голямо, кафепиещо семейство :)

  

 

  

 

Времето мина толкова бързо...
Най-невероятното за нас беше фактът, че трите девойки не се скараха нито веднъж - щуряха, пяха песни на Бийтълс, рисуваха шалове с Таня, гониха горкото куче и подложиха търпението на Калоян на голямо изпитание...
Но поне не ни караха да влизаме в ролята на умиротворители...
Таня и Жоро са невероятни домакини. Прекарахме един незабравим Ден на благодарността и една ваканция, каквато не ни се беше случвала през последните пет години.

А най-оригиналният ни подарък беше от Калоян - с автограф от самия художник :

      

И понеже Коледа наближава, искаме да използваме BgLog, за да пожелаем на всички вас, скъпи приятели, снежна и спокойна коледна нощ и весела, успешна и честита Нова Година!

Независимо къде се намирате - в България, САЩ, Германия, Австрия, Кипър, ЮАР, Канада, Испания,...или Северния полюс :) - нека късметът ви винаги да ви намери!