avatar

Разходка из Колорадо - част 1

Вдъхновение за този пост определено е Ела и нейната прекрасна разходка из Чикаго. Прииска ми се да ви разкажа и за нашия щат, и за нашия град. Поводът бе коментар на Ела към Коприва относно „къде е природата в Америка” - да, бетонът в големите градове е повечко, но има и красиви места, които ще се опитам да ви покажа.



Та за природата: Ела е права - природата вярно е в Колорадо.  Е, и на някои други прекрасни места из тая огромна страна :), но в Колорадо я има в изобилие.  Затова ме присърбя да ви запозная с Колорадо и да ви поразходя из него.

Много красиво място, изключително чисто и уникално като краски и релеф. На влизане в щата те посрещат табели с “Welcome to Colorful Colorado”. Можете да им вярвате, така е. Особено пък като се вземе предвид колко "нецветни" са околните щатове - да речем Юта, Небраска или Канзас...




Но и без сравнението с някои от по-скучните си съседи, Колорадо наистина е щат наситен с цветове целогодишно.  Искрено се извинявам, че следващите две снимки не са наши - но не мога да се удържа да не ги кача - просто нямаме заснети точно такива места (това са единствените две чужди снимки и ще сложа източника):

        http://www.interpretersunlimited.com/images/colorado_bells.jpg



http://www.coloradosbestbroker.com/images/Colorado-Winter-Fantasy.jpg



Колорадо е наричан „Стогодишният щат” (The Centennial State), понеже официално се води наличен от 1876 г. По това време ние сме вдигали Априлско въстание, а тук са завладявали Дивия Запад. Интересно е,  обаче, как за един век от дивотията са израстнали хубави и интересни неща, а също и как дивата природа се вплита в ежедневието и как дивото се пази с душа, сърце и нокти.

През щата преминават Скалистите планини (Rocky Mountains), както и множество рекички и реки, най-съществените от които са река Арканзас (Arkansas; произнася се Аркан-'СА, без „с” накрая, и с ударението на последната сричка), която  тече на изток и се влива по-нататък в р.Мисисипи.


                река Арканзас

Другата много важна река е река Колорадо, която тече на запад – и всички знаем каква огромна работа е свършила с издълбаването на Големия каньон надолу по пътя си.


                    река Колорадо

В щата Колорадо се намират няколко от най-известните ски курорти на Северна Америка:  Aspen, Vail, Beaver Creek, Telluride, Snowmass, Steamboat, Keystone, Breckenridge…. Класации за топ ски курорти колкото си искаш (The 15 Best Ski Resorts in North AmericaTop 20 Ski Resorts in North America), но която и да отвориш, от 15-20 имена почти поовината са в Колорадо, и няма как да е другояче.

                    пистите на Vail


                    скиори във Vail

Колорадо Спрингс е град, който много силно ни напомня на нашия Пловдив. И тук край града се простира планина, само дето е на запад, а не на юг, както са Родопите спрямо Пловдив. Релефът на планината тук е по-различен, с повече зъбери и остри форми, но като цяло, усещането, че си в полите на планината е същото.


                    Rocky Mountains край Колорадо Спрингс


Градът е богат на вода – в езерата, разположени в града и около него се лови риба – стига да не нарушаваш законите за съответния вид стръв и периодите, в които риболовът е забранен, за да се позволи на рибата да порастне на воля. В града текат и множество потоци (creeks), чиито корита са укрепени с огромни камъни и някъде дори със железобетонни съоръжения, които да поемат евентуални стихийни поройни води с огромен дебит по време на проливни дъждове или яко топене на снегове.

Помислено е предварително, за да не ни изненада бедствието, както обикновено се случва в родината ни. Тук е мислено и предвидено. И застраховката с камъните и бетона из потоците е направена така умело, че да е ненатрапчива и изцяло се скрива в пищната зеленина, тръстики и цветя по бреговете.

Нашето семейство живее край такъв поток и разходката покрай него е истинско удоволствие – в потока живеят семейства патици, това лято бяха две двойки зеленоглави патици тип mallards (познаваме видовете само защото синът ни участва ежегодно в конкурса за дизайн на пощенски марки с диви патици и гъски под закрила - и щем не щем, вече си падаме направо експерти по патешките видове). Ловът им е забранен – така че можеш да ги „уловиш” само на кадър.

Потоците са кристално чисти, не се изхвърлят никъде боклуци. Много рядко може да се види нещо „чуждо” да плава във водата – обикновено, ако е имало порой, то той го е донесъл отнякъде. Веднъж в потока плуваше количка от супермаркет.  Това, обаче, са изолирани случки и чистотата на планинската вода и ромонът й надолу по речните камъни са истински балсам за всяка душа (особено, по-изнервената :)) Езерата също са рай за гъшите и патешките семейства.




Изгревите и залезите в Колорадо са просто уникални – сякаш някой е запалил пожар в небето - цветовете са ярки и наситени; карат те да спреш и да снимаш. Или просто да гледаш дълго, докато  картината се смени.


                    изгрев


                    залез 1


                    залез 2


                    залез 3

Въздухът също е невероятна ценност тук - кристално чист – навява ми спомени от детството за планински курорти като Батак, Велинград, Банско. В Батак, когато някога се разхождахме из гората над язовира, имаше точно такъв въздух – иска ти се да вдишваш до пръсване. Височината си казва думата – и в Батак,  и тук.

Надморската височина на Колорадо Спрингс е внушителна: между 1800 и 2100 м (градът е хълмист) – за справка, това е височината на ниските рилски езера. Много хора, пристигащи в града, чувстват първоначално замайване от недостига на кислород.  За нас това е внушение, но всеки сам си знае какво е първото усещане...

В нашия град е разположен олимпийският тренировъчен център US Olympic Training Center (един вид американският Белмекен) – ако успееш да постигнеш добър резултат или рекорд на такава надморска височина, значи ще смачкаш съперниците в Атина или където и да е по-ниско, около морското равнище... Ще кача снимки в следваща част за този център – една от забележителностите на града.

Градът е спокоен и мирен, без особени престъпни ексцесии. Това вероятно се дължи на факта, че Колорадо Спрингс е военен град – тук са разположени три ключови военни бази (Fort Carson, Peterson и Schriever, последните две воено-въздушни, с огромни летища), плюс НОРАД (North American Aerospace Defense Command) – центърът на командването на военновъздушната отбрана, стратегически вкопан в специално изградена дупка в планината (Cheyenne Mountain Air Station); надолу в дупката  водят асансьори, а отгоре на върха стърчат само невинни антени – е, гледали сте филми на военна тематика, напипвате стила на подобни военни обекти...


                    антените на NORAD


                    NORAD

Абе, спусъкът е навсякъде наоколо, но това не ни пречи. Не бива за забравяме и още една военна забележителност – Военновъздушната Академия на САЩ (US Air Force Academy),  снимки от която също ще са обект на отделна част,  е разположена в „наше село”. Равнииис, мирррно.  Салют – ура!

Колорадо изобщо, и в частност градът ни, се радват на много интересен климат – хората очакват да е някак си замръзнал животът тук целогодишно. А когато обясним, че климатът ни е” убиец” - всеки кима с глава и казва: да, животът е спрял тотално при вас, как иначе – в тоя студ. О, не, нямахме това предвид – искахме да кажем, че климатът си е просто супер.  Нима?, гледат ни недоумяващо. Сериозно?

Да, сериозно. Рекламата, че щатът Колорадо се радва на 300 слънчеви дни в годината ни се стори малко прекалена, преди да заживеем тук. Е, започнахме петата си година и смело мога да кажа, че цифрата 300 е доста осреднена и скромна.

Тук практически всеки ден е слънчев, Е, това лято се изсипа да вали, но това е изключение от правилото.  Дори и  снежните  дни завършват слънчеви много често – след бурята идва слънцето. Обърнете внимание и на синия цвят на небето в снежен ден – нереално синьо; не е от фотоапарата – от небето си е...


                    слънчев ден


                    същият пейзаж в сняг - но пак слънчев ден :)


                     цветът на небето и заскрежените клонове

Облаците са задължителна част от забележителностите на Колорадо – обикновено са малки, бели и перести, но след дъждовна или снежна буря са внушителни и великолепни. Ето малко доказателствен материал, както сме го заснели:


                    облаци 1

                    облаци при залез

                    облаци след буря с градушка (юли 2009 г)


                    красиви облаци при залез

                    други облаци при залез
 

Тук въздухът е много сух, дори ужасно сух – понякога влажността пада до едва 15% и лигавицата на носа ти кърви, но се свиква. От липсата на влажност, студът се усеща различно – тоест: далеч по-леко. Положителните температури като от +5  до  +12*С се приемат като много приятно време и вървим по тениска. Синът ни е на 15 г и не притежава пуловери  - вече пета година. Има две ватирани блузи, които носи като яке. Но съчетанието яке + пуловер се ползва тук само за посещение в ски курортите. Ако навън е минус 15 и надол - да, пуловерът тогава става необходимост.  Но за температури около нулата – тениската плюс яке е идеалното облекло. Така я караме – боси и голи....

Най-студената  ни зима тук беше първата – 2005/6 г. Температурите стигнаха до минус 35*С и бяхме доста респектирани от екстремалните стойности. Хубавото е, че обикновено суровият студ трае кратко и веднага след това пак я докарваме до слънцето и местната "носия" с тениска под якето.


         термометърът показва  минус 20 градуса С навън       

                    зимен път


                    сняг 1


                    сняг 2

Засега толкова за Колорадо.

В следващата част ще ви разкажа за нашия град  - Колорадо Спрингс.

– – – – –

Отново: Мила Ела, благодаря ти!