23.9.2007 23:44:37
<p><u><b>До плажа и назад :)</b></u></p>
<p><br>
</p>
<p> Поредната разходка на
HNF, този път в компактен състав - аз и
оранжевото ми момиче.</p>
<p>Чудя се с кое да започна
- с доброто или с лошото. Имаше и от двете
по много... хайде подред.</p>
<p><br>
</p>
<p> <b>Събота</b>, 7:10 сутринта.
Напускаме Стара Загора с идеята до към
единадесет да сме във Варна, където вече
ни чакат на някакъв плаж. Заредени сме
с всичко необходимо и почти не сме
удушени от огромния димен облак от
бушуващите наблизо горски пожари. По
пътя се мяркат специални машини на
жандармерията и пожарната, но като цяло
е спокойно. Засега...</p>
<p><br>
</p>
<p> 7:20. Дискотеката започва.
В смисъл – аварийни мигачи и сини лампи.
Верижна катастрофа, не съм сигурен пет
или шест коли. Изпреварването в този
участък е много, ама много забранено,
само дето някой се е мислил за господ....
май няма сериозно пострадали , само
огънати ламарини и някой и друг потрошен
фар. Измъкваме се за по-малко от двадесет
минути, обаче колоната пак спира. Втора
катастрофа, същото положение, същите
причини.</p>
<p><br>
</p>
<p> 9:20. За последните два
часа сме напреднали с 14 (четиринадесет)
километра. Не, пътя е в перфектно
състояние. Обаче кретените са в излишък.
Още две катастрофи, същото положение,
същите причини. Най-интересното е, че
дори и в такава ситуация и въпреки
километричната опашка, пак се намират
идиоти, опитващи се да минат по-напред.
Защо бе хора си мислите, че всички други
са тъпи, а само вие сте такива умнички?
Хем ми става смешно, когато виждам как
един от „бързащите“ рязко спира и дава
заден ход, едва успявайки да избегне
идващия насреща камион, хем за момент
изтръпвам, че съвсем ще затворят пътя...</p>
<p><br>
</p>
<p> 9:40. Най-после! Нова
Загора (която всъщност е на тридесет
километра). Десен мигач и от първия
възможен разклон се измъкваме по
страничните пътища. Леле... благодат!
Пътя е в сравнително добро състояние,
няма движение, няма катастрофи и се
размекваме достатъчно, за да спрем във
Веселиново (Ямболско, щото има и друго)
на по кафе и няколко сандвича.
</p>
<p><br>
</p>
<p> Кафето е добро, сандвичите
– вкусни и огромни, а в сравнение с
барманката, половината холивудски
хубавици пасти да ядат. Абе благодат,
нали ви казах :)</p>
<p><br>
</p>
<p> На Петолъчката, където
пресичаме главния път София-Бургас
разбирам, че обиколката през селата си
е струвала от всякъде – заобиколили
сме поне още две катастрофи. Още един
пожар край Прилеп, този път пожарникарите
явно са действали светкавично и няма
големи поражения.
</p>
<p><br>
</p>
<p> 14:10. Алелуя, най-после
във Варна, на плажа при нашите си хора.
Доста след разписанието, но какво пък,
морето си е все тук. Всъщност ни забиват
на прословутото Аспарухово, за което
досега само бях чувал и, честно казано,
повече няма и да ида. Плажа е мизерен до
безобразие, духа кофти вятър и водата
е доста по-шарена от нормалното заради
тънкия петролен (предполагам, може и
друга гадост да е) слой върху нея.</p>
<p><br>
</p>
<p><font size="2"><b>Плажуващо
варненско куче :)</b></font></p>
<p><br>
</p>
<p> <b>Неделя</b>, 7:10 сутринта.
Будят ме. Да тръгваме за плажа.... моля??
Абе хора, вие... аааа.... все тая!</p>
<p> Надигам се някак и след
конска доза кафе съм почти буден. Малко
плаж, малко моткане и къмто по някое
време се чуваме с Ванката Joneff, който
изненадващо се оказва във Варна. Да бе,
знам, че си е от там, ама опитайте се да
го намерите ;)</p>
<p><br>
</p>
<p> Докато го чакаме, се
забавляваме да се правим на туристи
около катедралата. Дали заради
жълто-оранжевата коса на Вили или заради
отнесените ни усмивки, врненци ни се
вързват. Хубавото е, че не се сърдят,
като усещат, че сме си българчета, а го
приемат с усмивка.
</p>
<p><br>
</p>
<p> Joneff... е, който го познава
знае, че не ни е било скучно, който не –
и да разкажа, няма да да добие пълна
представа. Запознаваме се с една
изключително чаровна дама, нищим това
и онова и когато жегата стига границата
„непоносимо“ напускаме Варна. С идеята
да стигнем до Бургас например.
</p>
<p> Има само две катастрофи,
обаче и двете тежки. Много тежки.
Причините? Все същите. Неизчерпаемата
човешка глупост. Абе верно, дали пък
нямаме наистина заложена генетично
склонност към самоубийство? Ужас и
кървища...
</p>
<p><br>
</p>
<p> Спираме закратко в
Бяла за да видим прословутото „наклонено“
море. Вероятно заради стръмното спускане
към плажа или пък заради нещо друго, но
гледката е наистина малко стрсираща.
Все едно морето всеки момент ще ти се
захлупи на главата. Иначе плажа е
перфектен, водата също и май това местенце
печели по точки от всички останали на
които бяхме. Цените също са съвсем
човешки, та ако не търсете безумните
купчини бетон, мястото никак не е за
пренебрегване.
</p>
<p><br>
</p>
<p> Никакве шансове да се
доближим до стария град в Несебър с
колата, а твърде много ме е напекло за
да ходя пеш. Подминаваме и Бургас,
най-вече заради гадната химическа
миризма, едва не изпадам от колата когато
виждам в какво се е превърнал Созопол
и с все по-мрачни физиономии продължаваме
надолу.</p>
<p><br>
</p>
<p><font size="2"><b>Обичайната
гледка :( Тази конкретно е от Созополския
„плаж“...</b></font></p>
<p><br>
</p>
<p> Дори не се опитваме да
влязем в Приморско. Китен също е претъпкан
до пръсване, но се отбиваме за един бърз
плаж. Не е лошо.
</p>
<p><br>
</p>
<p> Докато се моткаме по
този и онзи плаж не пропускам да огледам
и девойките наоколо. Така де, да видиш
красива жена и да не оцениш красотата
и, си е престъпление. Още по-весело е,
когато със сигурност знаеш, че най-красивата
жена наоколо е с теб... ;)</p>
<p><br>
</p>
<p> Чисто от заплес пропускам
Царево (което не е лесно, но пък аз съм
талант в тази област). Пътя започва да
става все по-калпав, а малко след Ахтопол
остава една крива велосиподна алея по
която, за да се разминат две коли, поне
едната трябва да нагази банкета.
Интересно, но няма никой размазан по
дърветата – дали защото и без това си
е достатъчно стресиращо или просто
кретените са останали в по-големите
курорти, не е ясно.
</p>
<p><br>
</p>
<p> В Синеморец ни писва
, а и става късно и решаваме да си направим
по едно последно къпане по залез и да
изчезваме. Резово ще остане за някой
друг път. Плажа... хм, точно този плаж
винаги си е бил само за ценители. Много
красиво място, наистина, и въпреки
всичките му неудобства, винаги ще си
има посетители, така мисля. Тъпото е, че
минута след като сме излезли от водата
ни нападат бълхи. Не искам да плаша
никого, може и да е било случайност,
надявам се да е било случайност, и ако
такива полудиви (образно казано) местенца
ви допадат, не се отказвайте.
</p>
<p><br>
</p>
<p> Връщаме се през Странджа.
Пътищата са повече от ужасни, но ... да
кажем, че единственото за което съжалявам,
е че следващата сутрин съм на работа и
не може да останем. Само като си помисля,
че вампирската банда, от години опитваща
се да изсмуче и последното късче природа
от България, почти беше успяла да отмени
статута на природен парк на това чудно
място... Ей, хора, събудете се бе! Не ви
ли писна от безкрайни бетони и оголени
скали? Имате ли идея колко малко гора е
останала? Не, съвсем сериозно, докато
пътувате, огледайте се. Какво виждате?
Голи баири! Това е. На мен не ми харесва.
А на вас?
</p>
<p><br>
</p>
<p> Нататък следва обичайното
за HNF – мъъъничка грешка в ориентацията,
която ни отбива петдесетина километра
встрани от предвидения маршрут, малка
среднощна гонка със зайци и лисици
(честно, не знам къде точно), една забавна
среща с таралеж със заложби на фотомодел
и доста друсане. Съжалявам, че нощнисте
снимки станаха калпави, иначе има какво
да се види.</p>
<p><br>
</p>
<p> За пореден път огромни
благодарности на Honda Motors, задето са
сътворили нещо толкова издържливо и за
разкошното 4WD.</p>
<p><br>
</p>
<p> Никакви, ама никакви
благодарности на който и да се занимава
с разпределението на бюджета за поддържане
на пътната мрежа в страната ни. Ако го
познавате, предайте му от мен да си завре
всичките винетки и акцизи от горивата
в гъ...рлото, дано се насити. Или да се
гътне, ще си отворя бира...</p>
<p><br>
</p>
<p>
</p>
Коментари