(Вдъхновено от Donsky)

 

 

 

 

 

Олтарът бял,
порцеланов кон,
е най-свято място
в истинския дом

Там можеш
да останеш сам
или на колене
пред него
на Бакхус
и на себе си
да се помолиш.

И допълнение от Донски 

И когато сетний залък
от погълнатия пламък,
цопне вътре като камък,
вдигне радостни вълни,
вий главата надигнете,
леко шнурчето дръпнете,
с бодра крачка напуснете,
кой не може - да пълзи!

Реклама

Коментари

acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца
Тъкмо се завръщам от Олтара, Енту и гледам ти си го описал. Аз по принцип го използвам по другата клинична пътека и бих могъл да напиша и за там нещо :))) По някой път се чувствам много вдъхновен. Особени са случаите след сутрешното кафе с цигара на гладно :)) Даже си мислех на времето за една фото-изложба на темата, но олтарът ми не е подходящ за позиране на моделите. Пък и ще изчакам докато си купя дигитален фотоапарат, че ако си взема такива снимки от фотото, съвсем ще ме нарочат за "Изрода на квартала" (Последния път ходех да си взимам доста детайлни снимки от обезкосмяването на подкръстната ми топография, даже си мисля да ги публикувам в "Хард 18+" като ги сканирам. Но първо ще направим категория "Гнусни" :)))
entusiast
entusiast преди 20 години и 2 месеца
Определено има нужда от такава категория :) Стихчето беше написано в един литературен сайт и дежурните фитки незнам с какво асоциираха, ама не разбраха въобще чи за кинефа иде реч... и имаше едни коментари....
Arlina
Arlina преди 20 години и 2 месеца
ент, тая снимка тогава липсваше, за това имаше объркване;) аз се сетих за онази реклама на една водка любима, дето я бяха правили руснаците, за сутринта идеше реч, ако я намериш, ще я сложиш ли?!