Усещам поглед върху задните си части.Клеча привит във тез бодливи храсти.
Стомахът ми бунтува се като гамен.
Излиза нещо бързо трескаво от мен.
Усещам топлина, приятно облекчение.
Но погледът не дава умирение.
А аз съм сам, заседнал над пръстта.
Но все пак някой взира ми се във гъза.
Дали е гладна хищна маца?
О не – очичките на двойна доза цаца...