сетивно

Бавно идваш…С тръпката нощем

по лятото.

В слънчев лъч… през косите уплела   дъжда.

От крилото на птицата будиш вятъра.

И обличаш с дъха му света.

Аз не зная все още какво си.

Но усещам дъха ти зелен.

Тъмноока.Зад вишната…боса.

Бавно идваш…С пътеката в мен.

Побеляла от цвят.

Или в детска усмивка.

С пълни шепи от жива вода.

Губя всички пътеки нататък.

Оживява в стиха ми една…

Бавно идваш…С мъглата.

И песните южни на птиците.

В капки утринен дъжд по ръба на стъклото.

С песента на студения вятър,

осъмнал по жиците.

Или стръкче зелено и жълто

в следобеда…