сбогуване

И тази вечер,
толкова далече…
от втората половина на живота,
играеше си въженият мост
у мен.
На вечност.
А в стъпките
умираше водата…

Накъсани.
Сами.
Изгубили посока,
люлееха
из неговото тяло
дните ми
бездомни гари
с глухи коловози…
Захвърлената делнична хартия.

А тази нощ
бе толкова далече…в остатъка луна
от края на превала.
Пресичаха лица
и думи
сенките.
И знаех,че светът си заминава…