пролетно
Прогонила дъждовните облаци
разбила леда и мъглите
С лъчите на топлото слънце
Стопля ме пролет невиждана
Нов живот изпълва ме с радост
кръвта във вените кипи
Събужда се забравената младост
Аз зная- Пролетта, това си Ти
Усмивката ти - жарко слънце
Погледа ти - пролетна зора
докосването, като южен вятър
целувките - по-нежни от роса
Къде си мое пролетно момиче?
можеш ли да чуеш моят нежен зов?
Прегърни ме, зарови лице в косите
бъди щастлива с моята любов
Не знаех, че пишеш стихове, Стефане :) Много е хубаво!
Радвам се че така приятно изненадваш! :)
Зависи от музата Веско, ти поне го знаеш :)
Напоследък рядко ме избива на поезия, освен "Липсваш ми" може би, но то е по-скоро мисъл, отколкото стих. Макар, че ... какво е стиха, ако не мисъл отправена към някого?