перпетуум

                  “Не остарявай – отлагай просешкия дял…”

                            Чавдар Добрев

Отлагай просешкия дял…Отлагай!...

До края.И до пътя…(Знаеш ли…)

Честта не струва пукната пара.

Но там( в кръвта ти онемяла)

ще учи твоите деца

как да намерят ято…

Пази сърцето от дъга…Пази…

Да не пресича мрак.И вятър.

На шута смешките помни(или плача…)

Не остарявай в тебе бялото.

Отлагай просешкия дял…

преровил самотата.

В животът ти е още цял

копнежът по върбата.

Честта не струва пукнат грош…

(Отдавна в тебе чака

една река.Без сън и нощ.

С въже.И речен камък…)

Отлагай просешкия дял.Далече

от Стената…

бъди си Странникът отвън,

докоснал стръкче вяра.

Смъртта е само част от теб.

(Дали е по-добрата…)

Прибрала вятъра.За днес

В косите на върбата.