още малко за самотата
Денят умира вече, идва нощ
и светлината придобива странен цвят.
На привечер мирише в мойта стая,
за сън е час, за сън и за забрава...
Защо да спя? Не искам да сънувам
красиви, но неистински неща.
Отново ще поседна до прозореца,
ще поговоря с тебе, Самота.
Ела, да ми разкажеш за онези
потънали в усмивки детски дни,
превърнали се вече в смътни спомени
и за които толкова боли...
Ти помниш ли ме жива и с мечти,
с протегнати към слънцето ръце,
с изпълнени и грейнали очи?
Ти помниш ли ме в топлото легло
заспала и сънуваща звезди?
Или за тебе аз съм просто сянка,
загубена в пространството душа,
с която всяка вечер си говориш...?
Ела, да те прегърна, Самота!
momo
декември, 2001
и светлината придобива странен цвят.
На привечер мирише в мойта стая,
за сън е час, за сън и за забрава...
Защо да спя? Не искам да сънувам
красиви, но неистински неща.
Отново ще поседна до прозореца,
ще поговоря с тебе, Самота.
Ела, да ми разкажеш за онези
потънали в усмивки детски дни,
превърнали се вече в смътни спомени
и за които толкова боли...
Ти помниш ли ме жива и с мечти,
с протегнати към слънцето ръце,
с изпълнени и грейнали очи?
Ти помниш ли ме в топлото легло
заспала и сънуваща звезди?
Или за тебе аз съм просто сянка,
загубена в пространството душа,
с която всяка вечер си говориш...?
Ела, да те прегърна, Самота!
momo
декември, 2001
Коментари