навярно...

Навярно
ще те има дълго…
Дори след края на света.
В косите ти
с лице от зима
ще спи забравена
дъга.
Ръцете ,знам…
ще пазят още
онази бяла мека пепел…
от изгорена
в други
памет.
Ще играят на двора
децата в нас.
С овехтялата сянка на вятъра.

А сега
остани.Да погледаме.
Как надеждата слиза.
От хълма ни…

Още по темата

тишина е BgLOG.net · 04.05.2007 · sheherezada и валисамотатавали...черни нощипокриха сес пепел.и боли ядушатаболи...тази болкае доболканелепа.и гори въвочитегори...огънбавно гризетишината.и крещими съня"остани"но не чуи затворивратата.и се врязадо кокалкопнежада бъдемдвама понетази нощ.сама ще съм.такаизглежда.ще… Есен Поезия · 08.10.2009 · pestizid Слиза от хълма с палитра в ръка,за да изпробва нови нюанси.Шипки и кестени, жълти листадипли, подрежда в есенно тайнство.Вятър разбойник подсвирква с устадокато зрелите орехи брули.Страстно танцуват хиляда листа,сякаш за зимата не са чули. еротикон Поезия · 15.03.2009 · PlamenParnarev Два хълма–мраморни желания.Два хълма, сътворени голи.Завършващи със тъмни,плътни ареоли. Окъпанив дъха минощем.Запалени.Любовно топли…Люлеят в моите очидо изнемогадълбоки пропастиот страсти болка…Аз между тяхната омарапотичампо пътекатанадолу…Като в съня си лъкатуша,по…