копнеж

Да откъсна лицето на спомена.
Вкоравените устни да спра.
Да изпия на залеза виното.
От любов да поплача …така…

Да съм вярност
в очите на слепия.
Стара болка, попила снега.
Или бялата птица,
която
ти забрави...
Сред чужда земя.

Да изгарям
в пожара на утрото
самотата на твойте коси.
И през тихата есен
на дните си.
Да те чакам.
С последния стих…