Поезия 20.02.2009 PlamenParnarev 30 прочитания

катерач

До пояс в дните.

С очи към синьото.

С въжето-минало.

Катериш Пътя.

Разсякъл вятъра.

От хълма с чувствата.

В следи от утрото.

Тече кръвта ти.

 

Не искаш даром.

Да носиш камъка.

(Тежат годините – без капка лято…)

Горчат приятелства…

Пръстта разравят в теб.

И търсиш истина.

(А ти си само

на вик от ятото.)

Тежат годините…

Удавят смисъла.

 

Разсякъл вярата.

След хълма с чувствата.

(Листо от минало

в кръвта зимува…)

Осъмнал.Ничий.

Като тревата.

Откърмен в мрак.

(На друг в следата.)

Сънуваш билото.

На своя вятър.

На вик от ятото…

Или кръвта си.

 

 

 

 

 

Реклама

Коментари