импресия

 

Падна мрак.

И премаза гласът на врабците.

Там,по белите дрехи

на вишните спря.

От цветчетата нежни като мъниста

низа своят гердан вечерта.

Глухо блъсна прозорците вятъра.

После припна в кълбо…

След дъжда.

Разпиля се със смях из ливадите.

В подранилата млада трева.

 

Като нощен пазач е луната.

Прежълтяла и кръгла…Клечи.

Над последната стряха…Оттатък

избелелите нощем върби.

 

А в капчуците пее…не спира.

Нощна,пролетна,жива вода.

И събужда поточето зимно.

В самотата на преспата сняг…