Не ме обичаш, знам, но ти ела,
аз искам да съм твоя пак,
за нищичко не те виня,
болеше ме, но те разбрах.
Не ме обичаш, искрен си поне,
ела, да бъда твоя още миг.
Не ми повтаряй все, че съм дете.
Недей стоя така смутен и тих.
Не ме обичаш, но страстта
гори във теб, желае мойто тяло.
Какво от туй, че липсва любовта,
че всичко е отдавна изветряло...
Не ме обичаш, но ще позволя
да си играеш, да ме прелъстиш.
Не ме мрази, не ще си го простя.
Ти няма да ме унижиш,
аз ще се унижа сама,
ща падна долу, пред теб, в прахта...
и не защото нямам воля,
а тъй като не ме обичаш ти,
а всичко в мен крещи, гори, боли,
крещи да бъда твоя!...

momo, 2001