вОда за Лирика :)
На Веско, с най добри чувства
Пак след неколко летас бутилка в джоба под пръстта,
изскочил он от гроба пресен
оти виждал му се тесен.
Пак небрежно си вървял
(даже смазал самосвал).
Тананикал си балада
“За Лирика без пощада”
и... видел го на площада.
Там Лирика с наша Нада
смучел бира - гада!
Приближил до тех Твореца
бавно, тежко - баш кат баба Меца.
Приближил ги па им рекъл:
- Май отдавна тикви съм не секъл.
Лирика май се посмутил -
даже бирата си не допил.
Но пък станал, таз грамада:
- Хич не давам моя Нада!
Тъй му казал на Твореца
макар да бъркал у медеца.
А пък Нада тая шаврантия
сякаш глътнала ютия -
нито дума, нито вопъл, нито стон
(държала се кат Антон:)
В тоя миг дошел ергена
(Мязал баш на крокодила Гена)
Бъхтел го Твореца два-три дена
сетне - турил го в легена.
И отново са обърнал към Лирика
а в ръцете си държел мотика
(очевидно нейде да му я натика)
Спуснала се черна нощ
Лирика бил извадил нож.
Двамата опрели нос у нос
(някъде писукал кос)
Тъкмо станало напечено
и дошло прасето печено.
Тогава сетили се двамата,
че не струва много дамата.
Истината е в пиячката,
а тоже и в лапачката.
(Туй го знае даже мачката.)
И Твореца, и Лирика
авери били, дет’ се вика.
Нямало за Нада да са колят,
нямало за женка да са борят!
Знаела ли наша Нада,
че й готвят изненада?
Взел Твореца пак китарата
и поел с Лирика он към гарата.
По пътя те при Нада се отбили
и хубавичко я набили
(Славно като Термопили,
с много нови, пресни сили)
За косата я повлекли към легена
дето бил наврен ергена.
Врещяла Нада кат коза, дори и две
(знаела, че е менте)
Поуката от одата е ясна -
Нада била кучка бясна!
Дори кат ходела с Твореца
гледала и чуждичко да кл*ца.
Туй Лирика кат разбрал
обърнал се към ней без жал:
- Надо, моме, Надо, как не те е срам
що си стигнала дотам
за Твореца уж ревеш,
пък със други се бодеш!
The Maker, 2006, Из култовата му поема "Боро съм - серсема"
:)))))))) Творецо, голям талант си! Продължението е страшно!!! Много се смях! Благодаря ти за готиното начало на деня! :)
Отдавна не си я бях припомнял, но сега пак се посмях до насита. :)
За тези, които не знаят, "вОда за Лирика" е продължение на "Ода за Твореца", която може да прочетете, като изпишете едноименното заглавие е търсачката на сайта, която се намира горе-вдясно :))))))
Ех, ..... какви времена бяха!!! :)