Чупливост

"Ще опитам да спя с очи към земята,

нищо, че е плоска за дълго потъване."

Д. Гачев

Чупливост<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Не ми се иска да забравям

най-глупавите си

поеми.

Извивките на голото ти тяло...

Целувките със мирис на бадеми.

Магнитите по потните ни пръсти,

бельото

и дантелените ласки.

Обувките, загубени във търсене...

Цвета на тиквената ти каляска.

Не ми се иска, а е лесно

да бъда пукната монета.

Усещането за чупливост

е божествено,

когато се строшаваш на парчета.

Стъклата по петите са навярно

оскъдна имитация на тръни.

Прегръдките с обърнати полярности

са сливане

или начало на потъване...

Веселин Иванов, 2007г.