Чудеса

Пролет е.Промъкна се във мен,
нахлузи се във крехкото ми тяло
и то разцъфна, с някакъв вроден
импулс, да разцъфтява в бяло...

Защо пък в бяло?Искам във червено!
\Отново тази женска суета!\
И както гледах вече отегчено -
разбрах, че още стават чудеса!

Усмихвам се - човекът се усмихна
и сякаш тихичко ме поздрави...
Усмивката ми с плясък се разплисна
и хиляди усмивчици роди!

Докосвайки неволно с длани всичко,
магически светът ми засия -
събудиха се малките мушички
и във гнездото щъркел долетя...

Да, пролет е!Душата ми е вятър -
една илюзия, с порастнали крила.
Ухаеща на люляци, коси премятам
и винаги ще вярвам в чудеса!                       

2007г.