ЧУДО

На сина ми

Пронизвай ме със детските зеници

по-бистри от небесния простор,

искрящи зад решетките-къдрици

и нежнозвучни като птичи хор.


Не би ги спряла никаква преграда

да бъдат извор на истинността.

Очичките ти парят без пощада

във вече съгрешилата душа.


Но ти, дете, не ме вини, защото

във детството си също нямах грях.

С годините натрупах във живота

по малко: злоба, алчност, грубост, страх.


Сега, повярвал в твоята магия,

съветвам те – подобно не греши!

Пази си детските мечти-светини

и остани с пронизващи очи!


Че най-голямо чудо на земята

е туй: да бъдеш винаги дете -

с очите си да раждаш свободата,

която не стои на колене.