Целуната от стих

Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...

Преди от крехките ти кълнове
да е поникнала трева -
бих станал полунощна мълния,
любов от бликнали слова.

Да бягаш с мене през ливадите,
под сенките на дървеса.
И да мъждукат водопадите
с мечти от тихи небеса.

Накрая, от роса дъждувана,
да светим в капки и искри...
Осъмнеш ли, от стих целувана,
поискай и ме сътвори!

(От "Сбъднати предчувствия")