УХАНИЕ
Как ухаеш на… истина!
Ще те вдишвам с наслада,
ще настръхвам от допира с теб,
ще те търся във мислите;
щом далеч си - ще страдам -
като всеки обичащ човек!
Как ухаеш на истина!
В мен убиваш лъжите
и след - миг ще ухая на теб.
Аромата ще плиснем
на света във очите -
да ухае и в идния век.
Любовта ще ни води,
ще се вдишваме двама,
ще живеем във нашия рай.
Прегърни ме - до болка,
прегърни ме - до рана,
прегърни - без да мислиш за край!
Ще те вдишвам с наслада,
ще настръхвам от допира с теб,
ще те търся във мислите;
щом далеч си - ще страдам -
като всеки обичащ човек!
Как ухаеш на истина!
В мен убиваш лъжите
и след - миг ще ухая на теб.
Аромата ще плиснем
на света във очите -
да ухае и в идния век.
Любовта ще ни води,
ще се вдишваме двама,
ще живеем във нашия рай.
Прегърни ме - до болка,
прегърни ме - до рана,
прегърни - без да мислиш за край!
Много ми харесва твоето ухание...
Но като цяло, стиховете ти ме разчувстват...
На ръба съм да се разплача, а всъщност няма
нищо чак толкова тъжно...
И все пак...
Може би ги чувствам като някакъв вик на сърцето ли,
де да знам...
Поздравления!