Тогава

Шрифт "Tahoma". 

Или „Verdana”.

Друг не ми понася!

Изтръсках пепелника във легена.

Ухилена ме гледа празната ми чаша.

А уж е нощ със песен на щурци,

които са напъпили в полето.

От листите ми сипе се прашец,

боядисва в лИлаво лалетата.

Звездите са смола, която лепне

по бедрата ти, преди да я откъсна.

Една оса ме жили преднамерено.

и във косата ми се блъска.

Ах, докога ще сричам сам

заплетеното й бръмчене?

Секундите, преди да съмне,

са само глупави носители на време.

В гората със червените лисици,

в която вечер дишат пеперуди,

се раждат най-красивите видения

или отекват в

монолозите на лудите.

Не искам да ги слушам сам.

Послушай ги за миг поне със мене.

Тогава няма да съм сам...

Тогава ще обичам по-навреме.