Поезия 15.06.2009 DianaIlieva 211 прочитания

Сякаш?

Сякаш?

Докосваш ме толкова леко -
сякаш вятър докосва косите ми.
Целуваш ме толкова нежно -
сякаш сняг се топи в очите ми...

Прегръщаш ме толкова силно -
сякаш огън гори ръцете ми
и ме поглеждаш тъй тъжно -
сякаш познаваш сърцето ми...

А всъщност не го познаваш -
то е само и скрито.
Само то знае тайната
как да не бъде разбито...

Категории

Коментари

ValentinPetrov
ValentinPetrov преди 16 years 10 months
Здравей Sluchaina, много ми хареса това твое стихотворение. Хареса ми главно със своята нежност. Може би този стил ти приляга най-много. Браво!
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 years 10 months
Заслугата за това стихче е изцяло на Пестицид и на изпитото капучино в обедната почивка :). Радвам се, че ви харесва и Много благодаря за оценката. Valiata, аз нищо не разбирам от стилове и анализи - някъде в първите си публикации бях казала, че думите се подреждат сами с доста малко мое участие и едва ли мога да се придържам към някакъв стил съзнателно :). Благодаря ви за оценката. Поздрави.
pek68ilieva
pek68ilieva преди 16 years 10 months
Sluchaina , прекрасно стихотворение си написала.+ + +
VqraEneva
VqraEneva преди 16 years 10 months
Прекрасен стих! Звучи ми толкова мило, тъжно и откровено...Поздрави :-)
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 years 10 months
Благодаря, pek68 и Vqra Eneva. Радвам се, че ви е харесало стихчето. Поздрави.