Събирам се | Поезия

Теоретично, хаотично, грешно
събирам се. Все още неуспешно.
Все още вадя стъклени парчета
от раните, останали в сърцето.

А хладният ми разум - в мрак обгърнат,
загубеното няма кой да върне...
И като в пъзел частите подреждам,
от болката да сътворя надежда.

Категории

Любов

Коментари

se_chko преди 16 години и 2 месеца

Много е красиво и истинско, няма тюл и завески, едно такова абразивно усещане... хем нараняващо хем заглаждащо, но крайният резултат е допир...

Въх.... въздъх...

pestizid преди 16 години и 2 месеца

Сеч, благодаря ти. Има време за тюлени завески и притулен шепот, за тайнства и вълшебства. За съжаление понякога дланите са одрани, емоцията драска като едрозърнеста шкурка, а от мотора капе кръв. И е много трудно да повярваш, че ще поправиш мотора, въоръжен само с един гаечен ключ! Дано на помощ дойде мисълта и знанието априори!