Късен разговор | Поезия

Крепим объркан, късен разговор

на ръб от счупена луна –

безсмислен, ежедневен спор

за празнотата на деня...

Ще те оставя сам със тишината ти –

аз също имам своя тишина.

Събирам в нея твоите остатъци –

събирам те, и после те деля...

Добави коментар

Коментари

pestizid преди 16 години и 6 месеца

Ей, като стигнеш до умножението, свиркай. Ламаринка, канела и млякото в кафето, голяма порцеланова чаша и ... още нещо, :))

ValentinPetrov преди 16 години и 6 месеца

Странно хубаво стихче. Хареса ми. Браво!

DianaIlieva преди 16 години и 6 месеца

Хм, Пестицид, умножението го минахме, не смятам да го повтаряме засега :))

Валята, и на мен ми е малко странно - сигурно е от мътните настроения в които съм попаднала напоследък. Радвам се, че ви харесва, благодаря за оценката ви!