Самота...
Самота, не понасям твойте вечери студени
ни соленото мълчание на утринта...
Самота, не усещам как животът- крехко цвете- тръпне в мене
вехне и линее в тъмнина...
Самота, не разбра ли?-цялата съм те опитала...
и в смъртта ли... ще ме дебнеш
като призрак- блед, но верен?
Аз съм сянка- без душа, само теб си имам...Самота.
ни соленото мълчание на утринта...
Самота, не усещам как животът- крехко цвете- тръпне в мене
вехне и линее в тъмнина...
Самота, не разбра ли?-цялата съм те опитала...
и в смъртта ли... ще ме дебнеш
като призрак- блед, но верен?
Аз съм сянка- без душа, само теб си имам...Самота.
Поздрави за стиха!
Благодаря ти за топлото посрещане
Да си призная "Ода за Твореца" е една причините да се присъединя
твой искрен фен: Pchelichkata