Не искам да знам. Искам само да те измислям,когато уличните лампи оживяват в сенките. Когато въздухът е с аромат на пъпеш и вятърът се сгушва в миглите. Искам да те откривам във всяко канелено утро, което започва с музика на бръмбари и ухание на палачинки.Да те рисувам в пшенично лято,в което облаците са се свили като прежда.Да съм кълбо, което се разлиствав устните.Или пък просто някакво разплитане, в една студена още утрин...
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи