Разлистване

Не искам да знам.
Искам само да те измислям,
когато уличните лампи оживяват в сенките.
Когато въздухът е с аромат на пъпеш
и вятърът се сгушва в миглите.
Искам да те откривам във всяко канелено утро,
което започва с музика на бръмбари
и ухание на палачинки.
Да те рисувам в пшенично лято,
в което облаците са се свили като прежда.
Да съм кълбо, което се разлиства
в устните.
Или пък просто някакво разплитане,
в една
     студена още
                  утрин...