Работно | Поезия

Както бях обещал преди месец,да ви разкажа някога за работата и улиците и сега си го изпълнявам
Улиците са моя кабинет,

бюро ми са пейките в парка,

касата на нечия врата,

може би кората на някое дърво.

Небето е моят лист хартия,

а птиците по него са

писмените знаци.

Облаците са ми коректор,

Вятърът е моят климатик

Музика е на дърветата,

от листата им шумът,

на птичките кацнали сред тях,

гласът.

Аплик ми е луната,легло ми

е тревата.

A cлънцето като същински бос
виси ми постоянно над главата

Категории

Размисли

Коментари

Deneb_50 преди 17 години и 11 месеца

Сори,ама няма категория ежедневие и клуб графоман та да я сложа тази безсъница там,понеже не ми прилича много,много на поезия.Защо е недовършено ли,защото на слънцето не можах да му намеря подходяща позиция,отговаряща на длъжностната му характеристика ;-))))

svetlina преди 17 години и 11 месеца

Как се казва тоя, дето удря печатите?

pestizid преди 17 години и 11 месеца

Пробвай със Слънцето е моят шеф. Или по-скоро с "А Слънцето - работодател". Е, това е да си началник на всички улици, :))

Deneb_50 преди 17 години и 11 месеца

Да,ама доколкото ми стигат познанията на лаик-ще се наруши ритъма
;-)))ама за него-следващият месец.
Благодаря ти Дона :-)))

goldie преди 17 години и 11 месеца

Нека да е слънце.........., че ми писна от студено

Deneb_50 преди 17 години и 11 месеца

Кой -шефа ли? А аз се чудя защо се потя като го видя ;-))

Даже не знам и причината-в смисъл дали е от любов или притеснение:-)))

goldie преди 17 години и 11 месеца

Ама, шефа де не е шефка? Щото ако е шефка, да не те загубим като кадър? Че тука, който се влюби и изчезва.

Е, с малки изключения, възможно е да ни представи и миризливи чорапи.... Това трябва да е шега.

А стихотворението си е пролетно-лятно и си е като времето леко променливо и малко несъвършено, но все пак приятно. За мен е важно, че ми звучи добре и на ме кара много да се замислям, че тези дни не ми се мисли...