Пристъпва босонога вечерта

Наситено от образи и движение. Ами харесвам, когато има движение в стиховете, :) Но знаеш ли, някак недовършено ми стои. Дали е нарочно? За да си спомня човек тези пасторални вечери сред поля, изпълнени със синчец, комунига и водни кончета... днес видях патици, гъски, щъркели, водни кончета  ( е и много растения и други насекоми) и напълно съм в хармония с написаното.

П.П.  Харесах твоята вечер, стъпваща на пръсти и облечена в бяло.

:) Радвам се, че си усетила настроението. Сред природата човек като че ли се чувства най-добре. А сме се затворили в малките си килийки и си живеем в някакви измислени светове.. :)

Аз лично не мога да пиша повече по стиха, или по-скоро не искам. :) Нека е просто някакво щриховане, което всеки сам да може да си дорисува. 

Слънчева и усмихната неделя ти желая! :)