Поезия 08.08.2008 veselin 486 прочитания

::: ::: :::

***

Той може да свие момента
до точка,
в която да се прицели.
Няма нещо по-важно от друго
и отдавна светът е
овладяно безумие.
Вечер здрачът е процеп
през който се шмугва,
а Смъртта е съветник
надвиснал зад рамото.
Щом реши да си тръгне,
ще го стори за миг,
без да вземе нищо
със себе си...
Жив.

Категории

Коментари

iva_kova
iva_kova преди 17 years 8 months
Толкова музика има в поезията ти!Много е образна и предизвикателна. Изпитах удоволствие. Браво,че успяваш  да редиш картини и чувства и да създаваш впечатление, че го постигаш с лекота.
veselin
veselin преди 17 years 8 months
Благодаря ти, Ива. Радвам се, че стиховете са ти доставили удоволствие. Добре дошла тук. :)

 



Geolina
Geolina преди 17 years 8 months
Процеп през който
нахлува светлина.
Нещо споменно 
тук пак ме връща.
Зад рамото ми
наднича 
любопитно Смъртта.
Тя май си нямаше
своя родна къща.
И търси процепи
и завеси от сатен,
да избърше челото си,
прегряло от Слънцето.
Момент прицелен
в пореден ден, 
свит до точка,
напомняща зрънцето,
непокълнало и твърдо.
Овладяно безумие.
Нищо не вземаме.
Голо е бърдото,
по което се влачим.
Блатна кал. Скудоумие.

За миг е всичко...
А после - Новолуние.

виждам , че пишеш все така интригуващо , Вес :)
Едно малко продължение на поетичните ти метаморфози от една изгубена за 2 години блудна дъщеря :)

veselin
veselin преди 17 years 7 months
:) Благодаря ти. Ще се радвам ако можем да те виждаме по-често тук. :)