Преосмислено и трудно

Трудно се решават такива триъгълници.Питагоровата теорема не помага.

Става само със собствена формула.

Анелия Гешева

* * *
На дъното на четвъртата чаша те чакам.
А твоята вярна, незлоблива любима
тъкмо си ляга и, покрита със мрака,
чака ангелски сън. Зад прозореца - зима.
По стъклата студът пак рисува пейзажи
с нежни снежни овчици. И ги води на паша.
Раздели ни декември, но това не е важно,
щом те чакам на дъното на четвъртата чаша.
Тъмен огън - очите на твоите приятели -
ти крещи: "Остави я, разлей я по дрехите,
тя е дяволски кладенец, всички сме патели..."
Ала ти - вместо шуба - навличаш доспехите.
И се втурваш навън, върху снежната угар,
върху своята съвест, съвсем разпиляна.
И крещиш, че не искаш да бъдеш със друга...
(след четвъртата чаша, разбита в тавана)
И стоиш на снега срещу всички илюзии
да замръзне сърцето ти, във което ме има.
Но студът е безсилен, имам верен съюзник -
топъл дъх от леглото на твойта любима.

***
Жена му е мила. И знае английски.
Добра е, не пуши, не плаче.
Жена му е нежна, а аз пък го искам
по най-първобитния начин.
Тя никога няма да се ядоса,
да вика, да чупи чинии.
(А аз задавам все тъпи въпроси,
най-често след две-три ракии.)
Жена му е твърда, но деликатна,
в душата й всичко е чисто –
не се преструва, не казва обратното
на това, дето го мисли.
Жена му... Жена му има тежка присъда:
да бъде до гроб съвършена,
да мисли за него, до него да бъде.
А той да не може без мене.

Станка Пенчева

ДРУГАТА

Тя е първата.
Тя е правата.
Тя деца ти е родила.
Ще я помоля кротко тогава:
Разреши ми да го наричам “мили”,
Да крада погледа му, късата ласка,
Да го чакам от теб по-търпеливо
И над призрачно царство да властвам –
Самозвана, тъжно щастлива.
Позволи ми и аз да съществувам –
Когато му трябвам, да ме има.
Аз честно си плащам:
Със тайно тъгуване,
Със самотност,
Със гордост ранима...
Просто:
Кесаревото – кесарю, божието – богу.

(А сърцето ми вика:
не мога вече, не мога!...)

Маргарита Петкова

ПРЕДИЗВИКАНО ОБЯСНЕНИЕ

Не знам дали го обичам повече,
отколкото ти го обичаш,
но в моите пръсти е скрито разковничето
на безумното тайно обричане.
Моите думи за него са живата,
от друг вода ненапита.
При мен той идва, от теб си отива.
Все мен жадуват очите му.
Ти си му покрива, аз съм небето му,
мамещо с необятност.
Ти си огнището, аз съм сърцето му.
Ти си дълга, аз съм щастието му.
Ти си родила и гледаш децата му,
аз – на моминство обречената.
Ти над живота му имаш правата,
аз – правото на вечност.

ТЯ Е ПЪРВАТА

Тя е първата.
Тя е правата.
Тя деца ти е родила.
Станка Пенчева

Тя е първата. Е, добре - не оспорвам.
Тя е правата. Знам отлично, така е.
Нося тежкия жребий на втората -
незаконната и отчаяната.
Не ме питай дали ми е трудно,
и дали все пак със теб съм щастлива.
Не броя свойте нощи, осъдени
от очакване да не заспиват.
Не броя всички нервни цигари,
бавно гаснещи в пепелника,
колко пъти проклинах вярата си,
колко пъти насън те виках,
докато непривично спокоен
с нея праведно си заспивал.
Тя е първата. Аз съм втората.
Мойта обич е грешна и дива,
но със мен ти е сладък хлябът,
с мен вървиш през средата на лятото си...
Чуждо щастие ли заграбвам
или ти сам го слагаш в краката ми?