Картината е на една приятелка, която рисува за удоволствие, но според мен - много сполучливо... Та реших да я споделя като нова тема за "стих по картина" :)
Всяка къща си има своя душа - аз пристъпвам на пръсти във мрака. Тя ме люшва в прегръдка и разказва с тъга, колко дълго, колко дълго ме чака.
Свивам длани в юмрук - аз съм вече жена, а смехът ми се блъсва по детски в стените. Чувам баба и дядо, под самата стреха и не искам да спирам сълзите...
Тези къщи са още по пръстите на човека, измислил сезоните. Всяко вглеждане в тях е завръщане в прашно детство, пропито със спомени. По гредите на тихата стряха, в слепотата на двата улука още виждам следите на някой, който слиза на пръсти с капчука...
Събудих се в ден, привидно обикновен. Но в този ден се промени нещо в мен. Аз станах бездомен, скитник свободен, бродещ из път калдъръмен. Имено в този ден видях светлината в мен, която озарява всичко около мен. За да мога да видя цветът зелен по растенията накичен и къщурките стари край мен. Този ден беше за мен необикновен.
И аз реших да се пробвам. Много е странно да пишеш по картина. Всъщност резултатът е доста интересен - родили сме различни стихове, но с общо настроение. Ето моето.
И след век ще са тука строени от калища къщите за завръщане и лозите-пристанища. И след век ще ме имат както някога, същата ще причаквам моряците - "Елате във къщата".
@Azeroth, добре дошъл! "Това е първото ми стихотворение" - тук, в блога или изобщо?Знаеш ли, върна ме към моето появяване тук и си давам сметка колко много съм се променила откъм писане от тогава.Надявам се към по - добро. Така, че - пиши:)
@Makke, привет и на теб! "Много е странно да пишеш по картина" - и аз така си помислих първия път, но и тогава се получи много интересно, защото една картина може да предизвика различни асоциации в пишещите, повлияни може би и от моментните настроения.:)
аз пристъпвам на пръсти във мрака.
Тя ме люшва в прегръдка и разказва с тъга,
колко дълго, колко дълго ме чака.
Свивам длани в юмрук - аз съм вече жена,
а смехът ми се блъсва по детски в стените.
Чувам баба и дядо, под самата стреха
и не искам да спирам сълзите...
Ефина, много хубаво стихотворение се е получило пак...
Напича по нивите,
забрадките бели
не са на косите.
На слънчогледа вързани,
примирие,
край на сушата търсят.
А жътварките коси развяват
в полу-сенките. И пеят.
Кръшни песни извиват.
Капчук
Тези къщи са още по пръстите
на човека, измислил сезоните.
Всяко вглеждане в тях е завръщане
в прашно детство,
пропито със спомени.
По гредите на тихата стряха,
в слепотата на двата улука
още виждам следите на някой,
който
слиза на пръсти
с капчука...
Веско, ми тя тази твоя приятелка много хубаво рисува.
Поздрави я от мен.
Чудя се дали Алиса няма нови картини, с които да реши да ни провокира скоро? ;)
Аз лично ще се зарадвам доста. :)
Ден,Необикновен
Събудих се в ден,
привидно обикновен.
Но в този ден
се промени нещо в мен.
Аз станах бездомен,
скитник свободен,
бродещ из път калдъръмен.
Имено в този ден
видях светлината в мен,
която озарява всичко около мен.
За да мога да видя цветът зелен
по растенията накичен
и къщурките стари край мен.
Този ден беше за мен необикновен.
И след век ще са тука
строени от калища
къщите за завръщане
и лозите-пристанища.
И след век ще ме имат
както някога, същата
ще причаквам моряците -
"Елате във къщата".
"Това е първото ми стихотворение" - тук, в блога
или изобщо?Знаеш ли, върна ме към моето появяване
тук и си давам сметка колко много съм се променила
откъм писане от тогава.Надявам се към по - добро.
Така, че - пиши:)
@Makke, привет и на теб!
"Много е странно да пишеш по картина" - и аз така
си помислих първия път, но и тогава се получи много
интересно, защото една картина може да предизвика
различни асоциации в пишещите, повлияни може би
и от моментните настроения.:)
очаква нечие завръщане.
Затръшва я среднощна тишина,
а утрото отваря я с проскърцване.
Прозорците с прекършени криле,
от взиране крещят неистово,
презрели всеки силует
и даже сянката на нищото.
Прогниващият праг навъсен,
отдаващ чест на дървояди,
надеждата отдавна е изгубил
да чуе стъпките познати.
Такава къщичка видях
на сън ли бе или наяве
и в нея себе си познах,
самотна и без обитател.