Поезия 20.02.2007 kaliopa_ina 850 прочитания

* * *

Да чуя с кожата си
мириса на лято
да видя кърпата, с която
косите си покрива
                            баба
с пети да не достигам пода
да роня хляба
да бягам към прашинка.

И да съм цяла.
Като след усмивка.

Тагове

Категории

Реклама

Коментари

veselin
veselin преди 19 години и 2 месеца
Mен ме усмихна! :)
Като след ванилово утро се чувствам! ;)
OldFirefly
OldFirefly преди 19 години и 2 месеца
Това е детството! Разкошно хубаво - асоциацията е прекрасна. Да можеше поне за минута на ден да сме деца отново. Ти успя да го направиш с мен. Благодаря ти!
pestizid
pestizid преди 19 години и 2 месеца


"с пети да не достигам пода
да роня хляба"

Представям си го, толкова е хубаво :))

kaliopa_ina
kaliopa_ina преди 19 години и 2 месеца
Благодаря, приятели! Детството е онази територия от живота ни, към която като че ли непрекъснато изпитваме сантимент. Като към ванилията, Веско :)