Подбрани Стихове - kaliopa_ina, Nadita, Alisbalis, Светлина

Nadita

33.nadita - "ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ" - http://bglog.net/Poetry/11029

не, не си малко дете...

като изключим шоколадчето

което тайно си пуснал във кошничката

и неумението ти да танцуваш валс

не усещаш пулса на възрастта

под тънката линия на живота

сутрин когато бавно вдигаш щорите

слънчев лъч се заплита в пердето

и залюлява ъглите на стаята

малки паячета по тъмно оплели мрежички

по сребърна нишка безшумно се спускат надолу

и се усещаш някак безтегловен някъде

между реалността и съня

и търсиш оная действителност в която

цветята разтварят най-безболезнено цветовете си

не те дразни ежедневието

/отдавна се носиш по течението/

но така и не свикна с високите гласове

и изтърбушените възглавници

и с цялото това безумие на постоянството

когато неудобните столове

забиват твърди облегалки в гърба ти

а на теб ти се иска да летиш въпреки болката

тогава си спомняш за малките врабчета

които всяка сутрин любопитно надничат в стаята

и запечатват всяка твоя стъпка отвъд решетките

песента им вече не е тъжна

откакто си имат импровизирана къщичка

и навярно някой ден ще те приемат

във врабчото си ято

но сега е още много рано за летене докато

твърдата основа на земята все още те привлича

34.nadita - "ПРОМЯНА" - http://bglog.net/Poetry/11123

исках да си ми удобен

прекроих те

не помня кой ми даде ножици

конците сама ги измислих

иглите създадох

дълго те рязах на фигури

и още по дълго съшивах

не разбрах кога си отиде

сега съм цялата в кръпки

35.nadita - "ПРОЛЕТНО" - http://bglog.net/Poetry/11547

Пролет е, не си измислям

модел на обновяване…

Виж колко мигли са израснали

в тишината на прозореца,

а цветята в стаята

протягат нежни длани

да докоснат

светлата страна на щорите.

Облаци по мокри пътища

сънуват изгрева

и телата им оформят

бухнали съцветия отдетелини,

дърветата са млади принцове

на стъпка само отзеленото,

тревата диша островърхо

по наболите си краища.

Пролет е, не си измислям,

виж цветето забодено

в ревера ти разцъфна.

36.nadita - "ПО ВЯТЪРА" - http://bglog.net/Poetry/11898

В износени дрешки

ме облече неуместно съдбата ,

не съм първата и

последната няма да бъда,

но обидно е някак

да се върна преди да съм тръгнала.

И е облачно днес,

когато изпращам всичко по вятъра,

разпилявам посоките призрачни,

в невидими нишки

заплитам първите дни.

Не съм досънувала още началото,

но умея да бягам...ти само се спри.

не искам да остарявам

дъждът почуква равномерно
в прозореца
отмерва секундите
и навлиза в стаята
на ивици през щорите
дългокраки паяци
плетат мрежи в ъглите
преди да е станало светло
бастунчето на дядо ми
е закачалка на времето
потъмняло дърво
без корен в наследство
броя разстоянието в крачки
точно три и после обратно
теловете са провиснали
бесилки за дрехите
изтънели от употреба
всекидневна
ужасно много е тихото
недоказано неизказано
спирам и дъждът е спрял
забравям за секундите
ключът несмазано
се усмихва на вратата

Време на илюзии

схващаш ли
смисъла на думите,
на всички ония небрежно
нахвърляни думи,
които запълват празнините
на съществуването ни
и създават илюзия за Имане

трябва само да се заслушаш
не е необходимо
дори да чуваш,това са само думи
излишно изказани

като изпразнени погледи
глухо падащи по тротоара
в насрещната лента
има зелена вълна
една илюзия премина на червено
спъна се в погледите
и се размаза пожълтяла
на тротоара

Alisbalis

63.alisbalis - "ЗИМА" - http://bglog.net/Poetry/12233

Розата на ветровете разпиля

прашинки от глухарче

лед сковава езера.

Kолко ли години зима

ще се разпорежда

в таз изгубена земя.

Висулки сребърни лилави

трептят но не топят се

избледнява и възхитата

от белотата на снега

и с него свиква се

и няма кучета шейни да дърпат

елени, бели мечки, ескимоси

не виреят. Тук

самотно е

И вълци вият.

А самодиви във кожуси

тъжни песни пеят.

22.alisbalis - "ОТНОВО" - стих с картина - http://bglog.net/Poetry/10308

Отново горя.

Отново очакване!

Ще се случи... кога?

Ще отрежа косите си,

не искам със тях да оплитам.

Отново тежат

Отново залутване

Упоена съм, пак безпричинно.

Студено отвън, а в мене е огънят.

От пепел снежинки хвърчат.

Отново присвиване.

Илюзии гонят ме.

Не бягам. Предавам се.

23.alisbalis - "ПОЕМА ЗА КОЛЕЛОТО" - http://bglog.net/Poetry/10670

Колелото ми е приятел.

Не, близнак, отражение,

В огледало на друга вселена.

Все прискръцва, криви.

Проплаква колелото,

докато мен ме боли.

Нагоре се влачи

Фарът премигва едва

Като пропадне надолу просветва.

С вятърът все е насреща.

Дъжда го покрива с ръжда.

Не е възможно да се кара така.

Май ново ми трябва,

с девет скорости, специално

резервна гума, и музикално,

Да изкачва лесно наклони,

да спира навреме,

само да знае по кой път да поеме.

Но се почудих: ако си взема

Някой нов велосипед

Ще се запази ли тоя светоглед?

После видях разрешение.

Колето оставям,

не го подменям и оправям.

Себе си ще подновя.

Износените мисли ще захвърля

Ще пробвам други да нахвърля,

Него да спася, колелото ми

черно, сребристо, блестящо,

с мене към нова посока хвърчащо.

24.alisbalis - "ОГРАБЕН" - стих по картина - http://bglog.net/Poetry/10917

Аз гледах планините румени,

как слънцето посрещат.

И мислех си за щастие

Дървета в балната премяна.

И днес различни бяха.

Звездите някак утринно

се скриха във водата.

И блеснаха дълбинно.

Откраднаха ми отражението!

А вятърът ми се усмихна.

...заблян в елхи лилави.

И шапката ми той задигна.

Невъзможно

Невъзможна любов.
Когато си далеч,
И помниш Буковски,
А не моя парфюм.

Невъзможна любов.
Друг целувам
Тази мастилена нощ
А ти не ридаеш.

Невъзможна!
Ти беше лъжец.
Аз съм измамница,
А някой ограбен.

Думи

Недоисказано.
Всеки път, уловки, лъжи.
Двусмислие, остроумничиш.
Като не ми допада, си казвам
че лъжеш.
Каквото потърся е там, в твоите думи.
И аз се научих
да се изказвам неясно,
да заблуждавам...и себе си.
Да пея на два гласа.
Като поискам, да давам
полутонове.
Заместих и себе си със метафори.
А сега търся истината.
Вече мълча.

60.Светлина -"КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ЗМИЯ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ" - http://bglog.net/Poetry/11402

Ден Първи:

Аз и ти.. Едем:

по горещия ти корем

с пръст, потопен в шоколад

рисувам слънчоглед.

Спрей сметана разлюляла

чертая най-нежната спирала.

Ден Втори:

Ръката ми трепери,

но не спирам -

тя сама пътя ще намери,

рисувайки лавина...

Ден Трети:

Бавно по лавината се спускам -

да беше захар - щях да те изхрускам.

За миг шампанско аз отпивам

и после с пяна те обливам...

Ден Пети:

Огромна ягода захапвам

и всяка линия повтарям.

С топинг кръгче очертавам.

И цяла в любов се разтопявам...

Ден Седми:

Бавно, много бавно очите си отваярм.

Стиснала в устата сочна слива

откривам, че съм жива

и тоооооооооооолкова щастлива!

59.Светлина - "Just keep swimming..." - http://bglog.net/Poetry/10480

Искам да седим

един до друг

на фотьойлите.

Без да гледаме филм.

И да ни е хубаво.

Искам да мълчим

един с друг

на спокойствие.

Да бъдем само дух.

И да не е глупаво.

Искам да летим

един за друг

над тополите.

На света напук.

И да…

            ..посрещнем залеза,

            ..попеем без думи,

            ..изкачим   някой връх,

            ..изпратим изгрева,

            ..нарисуваме пауни…

Да живеем на един дъх!

Искам теб.

Да живея искам.

Поне за ден

точно тебе искам!

Абревиатурка

***

Зеленото сгушено спи
И с любов притиска
Мъгливата си завивка.
А аз -
   аз само тебе искам.

Азбучна молитва – Светлина

Той си знае...

Сърце. Червеност.
Личност – пещ.
Пеперуда. Свещ.
Изпепеленост.

Глътка. Вакуум.
Луна с приятел.
Топлота, мечтател.
Изчезналост на разум.

Скъсаност. Струни.
Смели – потънали.
Щастливи – прегърнали.
Недостатък от думи...